- Ваше Превъзходителство, Казахстан е ротационен председател на ОССЕ. Какви основни задачи поставяте за времето на мандата? Какви са най-важните събития в периода на председателството на Казахстан?
- Важна задача на нашето председателство е укрепването на ОССЕ, да повишим, доколкото е възможно, нейната ефективност и способността й да реагира адекватно на предизвикателствата. През тази година отбелязваме 35-ата годишнина от подписването на Заключителния акт от Хелзинки, 65-ата годишнина от края на Втората световна война, 20 години на Парижката харта за Нова Европа, 20 години от Копенхагенския документ.
Важно събитие през тази година ще стане провеждането на Срещата на върха на ОССЕ в столицата на Казахстан - Астана. Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев определи провеждането на Срещата на върха за главен приоритет на казахстанското председателство. След като на 17 юли т.г. по време на неформалната среща на министрите на външните работи на страните - членки на ОССЕ, в Алмати бе постигнат консенсус за необходимостта на организирането до края на т. г. на срещата на държавни глави и правителствени ръководители. Съветът на министрите на страните - членки на организацията, единодушно прие решение за провеждането в Астана на 1-2 декември 2010 г. на Срещата на върха на ОССЕ. Очаква се тази среща да определи стратегически насоки и „пътна карта” за развитието на ОССЕ.

- Г-н Избастин, неотдавна Казахстан отбеляза 15-ата годишнина от приемането на Конституцията на страната. Какви възможности дава Основният закон за икономическото ви развитие?
- Приетата през 1995 г. конституция даде мощен тласък за провеждането на реформите в Казахстан. За кратко време ние успяхме да постигнем много добри резултати в икономиката. Казахстан първа от държавите от ОНД проведе данъчна и пенсионна реформа, които нямат аналогия в постсъветското пространство. В националната ни икономика бяха привлечени повече от 100 млрд. щатски долара преки чуждестранни инвестиции.
Само за първите седем години от новия ХХI век бе удвоен обемът на БВП, двойно се увеличи произвежданата промишлена продукция и 1,5 пъти – селскостопанската продукция. При това за 15 години БВП на глава от населението се увеличи от 700 щ.д. до 8000 щ.д., т.е. 11 пъти. В сравнение с 1996 г., нивото на доходите на населението се увеличи 14 пъти. Дори в условията на световната криза, положителната динамика на казахстанската икономика се запазва. През първите шест месеца на т. г. ние увеличихме обема на БВП с 8%.
През тази година казахстанците пристъпиха към изпълнението на новия десетгодишен Стратегически план до 2020 г. и програмата за ускорено индустриално-иновационно развитие. В резултат на нейната реализация само през 2010 г. се въвеждат в ескплоатация повече от 140 нови конкурентоспособни промишлени предприятия. Това са повече от 5,5 млн. щатски долара инвестиции и повече от 20 хиляди нови работни места.
Като цяло, както отбеляза в своето обръщение към народа на Казахстан президентът Назарбаев, ние ще направим технологична модернизация на казахстанската икономика, като подготвим икономиката за следкризисно развитие и се стремим към устойчив икономически ръст, развивайки инфраструктурата и производството. Активно ще инвестираме в повишаване конкурентоспособността на човешкия капитал.

- Казахстан влезе в Митнически съюз заедно с Русия и Беларус. Какви са целите на това споразумение и има ли вече конкретни резултати?
- Създаването на Митнически съюз между Казахстан, Русия и Беларус е инструмент за задълбочаване на икономическата интеграция между държавите. Съюзът трябва да осигури благоприятни условия за привличане на взаимни инвестиции и създаване на съвместни производства.
Митническият съюз започна да се реализира от 1 януари 2010 г. с приложението на единни търговски мерки към стоки от трети страни – това са Единна митническа тарифа и Единна система за немитническо регулиране. От 6 юли т.г. влезе в сила Митническият кодекс и започна да функционира единна митническа територия.
Съюзът може да стане водещо световно интеграционно обединение, ще допринася за ръста на търговския обмен, повишаването на конкурентоспособността на продукцията на световните пазари, а също ще открие нови възможности за инвестиции.
Общият икономически ефект от създаването на Митническия съюз се оценява на повече от 400 млрд. щатски долара. Бе сложено начало за формирането на общия пазар, населението на който наброява близо 170 млн. души, или близо 60% от населението на ОНД. На територията на съюза се произвежда повече от 85% БВП от цялото постсъветско пространство. Общият обем на БВП на трите държави надхвърля 2 трлн. щатски долара и се очаква, че неговият ръст ще достигне към 2015 г. 15-18%.

- Не пречи ли Митническият съюз за кандидатурата на Казахстан в Световната търговска организация?
- За Казахстан бе и остава като външнополитически приоритет интегрирането на страната в световната икономика чрез приемането ни в СТО.
Заедно с това практическото действие на Митническия съюз между Казахстан, Русия и Беларус, разбира се, се отразява върху преговорите по приемането в СТО.
На този етап страните решиха, че е най-добре едновременното им приемане в СТО при съгласувани условия. За тази цел бе сформиран преговорен екип, който в момента анализира ангажиментите на страните.

- По мнението на президента Нурсултан Назарбаев, в ЕС много се говори за проекта на газопровода "Набуко", но на практика нищо не се прави. Разполагате ли Вие с информация, водят ли се проучвания или преговори с казахстански компании за осигуряване на природен газ за "Набуко"? Какво количество може да осигури Вашата страна?
- За Казахстан главен проблем за участието в проекта "Набуко" остава фактът, че свободните запаси от газ са ограничени, тъй като в момента в Казахстан се реализират ред големи проекти в газовия отрасъл, за които се изискват огромни количества газ, а също че е необходимо да се построи тръбопровод (проектът за Транскаспийски газопровод) през Каспийско море, чийто правен статут още не е определен. Без реализацията на този проект Казахстан няма да може да транспортира газ за "Набуко".

- Възможно ли е да се доставя в България компресиран или втечнен газ? Ако е възможно, как може да се направи това?
- Собственици и производители на втечнен газ в Република Казахстан са предимно чуждестранни компании. Националната компания "НК "КазМунайГаз" АД произвежда незначителни количества втечнен газ, който изцяло се използва за вътрешния пазар. Основният дял от втечнения газ произвежда и изнася от "Тенгизшевройл" ООД предимно за европейския пазар. Доставките на втечнен газ за България би трябвало да се решават на ниво компании.

- Очаква се, че Бургас ще стане входна точка за нефтопровода «Бургас – Александруполис», предвижда се той да доставя и казахстански нефт. Проявявате ли интерес към дяловото участие в проектната компания?
- В момента "НК "КазМунайГаз" АД проучва ред алтернативни проекти, насочени да се заобикалят проливите Босфор и Дарданели, в това число и проекта «Бургас - Александруполис».
За Казахстан тази възможност е актуална, защото се очаква, че обемите на казахстанския нефт, които ще минават през Черно море, ще се увеличат, след като бъде реализиран проектът за разширяване на пропускателната способност на Каспийския тръбопроводен консорциум (проектът предвижда разширяване на КТК от 28,2 млн.т до 67 млн. т годишно).
"НК "КазМунайГаз" АД проявява интерес към такива проекти и не изключва възможността те да се използват като алтернативни варианти за доставки на европейския пазар. Окончателното решение, доколко е целесъобразно да се използват експортните маршрути, ще зависи от икономическите показатели на доставките на нефта по тях, както и от възможността да се запазят качествата на каспийския нефт при транспортирането.

- Господин посланик, какви български компании имат бизнес в Казахстан? Има ли ваши компании, които искат да развиват бизнес в България?
- Към 1 януари 2010 г. в Казахстан са регистрирани 111 съвместни предприятия (от тях 55 действащи) с българско участие. Те са предимно в сферата на търговията на едро и дребно, ремонт на леки коли и мотоциклети, строителство, обработваща промишленост. Сред тях са "Компакт Каз", "Савимекс", "Елит-комерц", "Казтехнопласт", "Каст билдинг конструкцион", "Виктория", "Азиатские линии", "Коктем-гбс", "Евро-азия газ трейдинг", Fesa securities и други.
За периода 1995 г. – 31 март 2010 г. преките инвестиции от България в икономиката на Казахстан са 2,5 млн. щатски долара, възвръщаемостта им е 3 млн. щатски долара.
Най-перспективни направления за двустранното сътрудничество са съвместните предприятия за производство на текстил, лекарства, участие на български компании в строителството на обекти в Астана, съвместни предприятия за преработка на селскостопанска продукция и в областта на леката промишленост.

Интервюто взеха Стела Ненкова и Евгений Дончев