Деница Ватева Едва около 15% от общините, сключили договори по предприсъединителната програма САПАРД, са получили субсидията си до момента. Това сочи справка на разплащателната агенция, предоставена на парламентарните комисии по борба с корупцията и за земеделието и гори. Според документа, с който „Класа“ разполага, от общо 328 договора с местните власти до момента са разплатени суми по 48 проекта. По тях общините са усвоили малко над 47,5 млн. лева. Средната изплатена субсидия на проект е около 900 000 лева. Най-много средства от САПАРД до момента са отишли в шуменската община Хитрино - 3,9 млн. лв. Освен нея над 3 млн. лв. е получила и Стражица. Най-малко пари пък е взела Столична община, на която са били изплатени 67 666 лева. Пет договора са били анулирани - на общините Лъки, Свиленград, Ветово, Кричим и Марица. Справката сочи още, че в повечето случаи консултанти по проектирането са били местни фирми. Общините можеха да кандидатстват по програма САПАРД с проекти основно за инфраструктура, обновяване на селата и съхраняване на културните традиции. Пари се даваха за изграждане и модернизация на четвъртокласната пътна мрежа, водоснабдителни и електропреносни мрежи, реконструкция на мостове, ремонти на училища, библиотеки, читалища и други. Голяма част от проектите включват няколко селища в една община. От самото начало на програмата обаче големият проблем за местните власти беше липсата на информация и средства за съфинансиране. Данните на разплащателната агенция сочат, че голяма част от проектите са сключени в последните 2-3 години от действието на САПАРД, която тръгна на 1 юли 2001 г. и приключи в края на октомври 2007 г. В този смисъл общините са изоставали сериозно от бизнеса, който е бил активен по-скоро в началото на програмата. Както „Класа“ вече писа, от разплатените до момента проекти на фирми 115 са получили субсидия над 1 млн. лева. Министерството на земеделието и продоволствието пък е спечелило 16 проекта за над 1,6 млн. лв. ОЛАФ разследва и други случаи Министърът на финансите Пламен Орешарски потвърди от Брюксел информацията, че Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ е засякла и други случаи на източване на програма САПАРД в България освен станалия известен случай за 7,5 млн. евро, свързан с бизнесмена Людмил Стойков и още шестима българи. Информацията съобщиха миналата седмица от опозицията в парламента. Нито директорът на разплащателната агенция Димитър Тадаръков, нито земеделският министър Нихат Кабил обаче я потвърдиха. ЕС замрази плащанията към България по мярка 2 от САПАРД - инвестиции в преработвателни предприятия. Те ще бъдат възстановени най-рано в края на май, когато предстои одит на програмата от ЕК. Днес министърът на земеделието Нихат Кабил ще обсъди казуса с генералния директор на дирекция “Земеделие и развитие на селските райони" на ЕК Жан-Люк Демарти в Брюксел. Междувременно от информация по БНР вчера стана ясно, че звеното за връзка с ОЛАФ ще бъде преместено от МВР в Държавната агенция за национална сигурност, защото „Европейската комисия няма доверие на вътрешното министерство“. Официално потвърждение обаче не беше получено.