Такса смет поскъпва от догодина заради екотарифата за депониране

Рая Атанасова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Такса смет поскъпва от догодина заради въвеждането на допълнителна такса за депониране на отпадъците, стана ясно вчера. Отчисленията за тон депониран отпадък ще нарастват и през 2014 г. ще достигнат 35 лв./т - на жител увеличението е с около 11 лв., съобщи след заседанието на правителството министърът на околната среда и водите Нона Караджова. От началото на 2011 г. общините ще трябва да правят отчисления по 3 лв. за всеки тон депониран отпадък. Така такса смет ще се оскъпи с около 60 стотинки на човек.
Средната норма образуван отпадък е 300 кг годишно на жител, за 2011 г. се падат по 0,98 ст. допълнително към такса битови отпадъци, обясни Караджова. До 50% от таксата обаче се плаща от юридически лица - фирми и учреждения, а това намалява таксата за гражданите.
„Това не е допълнителна такса, а отчисления, които общините е трябвало да правят още от 1997 г.“, коментира Караджова. Те е трябвало да правят разходи за изграждане на съоръжения за преработка на боклука, като компонент на такса битови отпадъци, но повечето не са изпълнявали закона. Целта е сега общините да натрупат свободен ресурс, който може да се използва и за съфинансиране на проектите им за регионални депа.
От друга страна, идеята е да се депонира по-малко смет, като се стимулират общините да изграждат съоръжения за предварително третиране - сепариране, компостиране, механично и биологично третиране. Тази допълнителна мярка се налага, защото все още масово общините изхвърлят сметта на регламентирани или нерегламентирани депа.
В зависимост от нивото на такса смет в различните населени места до 2014 г. се очаква таксата да се увеличи между 17 и 50%, показват разчети на Националното сдружение на общините. Това ще се случи, при положение че всички останали механизми не проработят, коментира изпълнителният директор на сдружението Гинка Чавдарова. Повечето от местните власти обаче ще имат трудности, обясни още тя.
Оценките показват, че сега такива инсталации могат да се построят максимум за две години, обясни Караджова. Затова може да се използват общо близо 1 млрд. лева от програма „Околна среда“, от допълнителни средства от националния бюджет. Ако общините успеят да ги изградят, значително ще намалят своите отпадъци, а ръстът на отчисленията през годините ще ги накара да се стреснат и да предприемат стъпки за намаляване на депонирания отпадък, смята екоминистърът.
Караджова даде за пример Столична община и Търговище, които са изградили системи за предварителна обработка на отпадъците, поради което ще плащат по-малко. Със завода за отпадъци в Търговище, който работи от няколко месеца, се надяваме да намалим депонирания отпадък с 30 на сто, обясни кметът на града Красимир Мирев. Отчисленията ще влизат в запорирани сметки на общините. При забавяне на преводите ще се плаща лихва за всеки просрочен ден, но не повече от 20 на сто от дължимата сума. Не се предвижда санкция за местната администрация, ако не инвестира в нови системи, обясни Караджова в отговор на въпрос на „Класа“.
До 2020 г. Брюксел ни задължава да депонираме 50% от битовите отпадъци и 70% от строителните. Отчисленията за общинските депа за инертни отпадъци ще започнат от 0,50 ст./т през 2011 г. и ще достигнат 35 лв./т през 2014 г.

Станете почитател на Класа