- Г-н Дончев, през миналата седмица по време на приемната ви разговаряхте с няколко бенефициенти. Научихте ли нещо, което досега не сте знаели?
- Това бяха конкретни случаи, нуждаещи се от разрешаване. Но трябва да знаете, че повечето казуси са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Оказва се, че грешки има и в двете страни – в управляващия орган или в междинното звено, както и при бенефициента, който често е пообъркал нещо. Затова в рамките на пет минути трудно може да бъде приключен всеки конкретен случай. Някои от хората идват, за да получат ориентация, други – за да се оплачат, трети - имат идеи, предложения и т. н.

- Близо шест месеца вече сте министър, успяхте ли да разберете защо страната ни трудно успява да се възползва от европейското финансиране?
- Основната тежест, която трябва да носим на гърба си, е късният старт на повечето програми. А лошият имидж пред европейските институции, петното, че България е корумпирана, ще се преодолява дълго. Забелязват се всички предприемани действия, но лошата новина се разпространява по-бързо от добрата. В това състояние сме, защото в минали периоди е липсвала концентрирана политическа воля усвояването на евросредствата да е приоритет. Особено в началото никак не е било добро общуването с европейските институции на политическо ниво, правени са груби грешки при управлението на някои от инструментите, твърде лежерен е бил подходът при спазването на законосъобразността на разходите. Абсолютно неадекватни са били реакциите в скандални ситуации, както стана през 2008 г. в Пътния фонд. Държавата трябва да реагира бързо и безкомпромисно, защото всяко забавяне води до загуба на доверие за дълъг период напред. И ако голяма част от експертите, от политическото ръководство на ЕС знаят, че в България нещата вече са различни, ще мине време, докато го разберат всички европейски граждани. И европейските, и държавните пари би трябвало да се управляват по едни и същи стандарти. Няма особена разлика във формалните процедури при проектите с европейско и с национално финансиране. Пак се минава през процедури по Закона за обществените поръчки, сключват се граждански и трудови договори и т. н. Препъникамък обаче са се оказали лошите навици тук и фактът, че европейските пари се следят по-стриктно. Всъщност, крайната цел е освен да се използват ефективно европейските средства, наложените стандарти при управлението да станат стандарти за работа на администрацията.

- Споменахте ЗОП, какво в него не ви харесва, че настоявате да бъде създаден нов закон?
- Не е въпросът на мен дали ми харесва или не. Но ако попитате възложителите, контролните органи и изпълнителите, ще получите една приблизителна представа за дефектите на закона. Излишно са усложнени част от процесите по процедурите, прекалено е фиксирането към документа, няма никаква свобода на действие, която позволява да се реагира според здравия разум и реалните нужди. Необходимо е опростяване на процедурите, синхронизиране на правила и документи. Всяка процедура, обявена от когото и да е, трябва да изглежда по един и същ начин и да се вмества в еднакви форми.
Вече е сформирана работна група с представители на всички заинтересовани страни, прави се анализ на всичко, което излиза като проблем от приложението на закона. Но тъй като питате за дефектите на закона, нека да дам един конкретен пример. Обявяваме процедура, към която проявяват сериозен интерес, включително европейски компании. Оказва се, че 70% от кандидатите изобщо не достигат до фаза на оценка на финансовите предложения, защото отпадат на етап административно несъответствие. Документите, които са представили не съответстват на изискванията. А става дума за компании, които оперират на целия европейски пазар. Мнозина от тях се оплакват, че подобни почти недостижими изисквания при оформяне на документите няма на други места в Европа. Лошото е, че когато подобни неща се случват, могат да се породят съмнение за ограничаване на конкуренцията. В крайна сметка целта на една процедура е да се гарантират най-добро качество и най-добра цена. Но когато две трети от кандидатите отпаднат в началото, няма как да сме сигурни, че точно някоя от тези оферти не е била с най-оптимален баланс между цена и качество. В един момент основният критерий да спечелиш поръчка може да се окаже виртуозността ти при подготовката на документите.

- Чувала съм експерти да се шегуват, че в някои условия на търговете липсва единствено цветът на очите на собственика на конкретна фирма?
- Някои от тези относително стари случаи тепърва ще гърмят. Със завършването на един проект, с отчитането му, нещата не приключват. Той може да бъде одитиран и след изпълнението му. Възможно е да бъде проверяван от българските и от европейските институции. Обществените поръчки са много важна част от изпълнението на един проект, всъщност те са е най-критичната му точка. Когато се открие, че в дадена процедура има дискриминационни условия, които водят към тясна група изпълнители, се налагат наказания. Вече има случаи, при които възложителите понасят финансови корекции заради наличието на дискриминационни условия в процедурата. Колкото е по-тежко е нарушението, толкова е по-голямо наказанието. Някои бенефициенти ще трябва дори да връщат пари.

- Към днешна дата кои са много рисковите оперативни програми?
- Не, не може да се говори така. А и не е съвсем коректно да се сравняват оперативните програми, защото те са много различни. Това е все едно да питаме кой е най-добрият спортист - щангист, спринтьор или гимнастик. Нелепо е, защото всички играят в различни категории. Едно е ОП “Техническа помощ“, която работи само с публични институции и те разпределят европейски пари. Друго е ОП “Околна среда“, която инвестира основно в съоръжения за третиране на отпадъци. Съвсем различна е програма „Транспорт“, защото там проектите са на огромна стойност. Един голям инфраструктурен проект се подготвя три години. Проект от малките оперативни програми може да е готов за две седмици. Като цяло добър ръст имаме по всички оперативни програми. Много още има какво да се желае например от ОП “Транспорт“ и тук не говоря толкова за цифрите колкото за необходимостта. Ако през 2012 г. са завършени не само „Люлин“, а и „Тракия“, ако имаме сериозен напредък на автомагистрала „Марица“ и „Струма“ и е готова връзката “Околовръстен път – автомагистрала „Хемус“, тогава ще се разбере какво означава по-висок темп на усвояване. Това е основният въпрос – най-бързо да покрием нуждата с парите, спазвайки всички правила и процедури.

- Колко пари ще се загубят по ИСПА – в различни медии се появиха различни сметки, някъде се говореше за повече от 500 млн. лв.
- Не знам кой как прави изчисленията. Претендирам, че разполагам с последната информация и казвам, че е много рано да се затварят сметките по ИСПА. Да, за една част от проектите финалът на изпълнението е краят на тази година. Никой от нас не е виновен, че някои от тези проекти вървят от десетилетие и се движат с по 2 г. закъснение. Но е рано да се обобщава резултатът, защото за всички меморандуми след 2004 г. има удължение до 2011 г. За част от проектите бяха проведени преговори с ЕК и поне за два ще има отсрочка до края на 2011 г. Крайният срок за изпълнение на „Дунав мост 2“ е 2012 г. Няма да можем да усвоим 100% от средствата, но когато се финализират сметките в края на 2012 г., много се надявам резултатът да е добър.

- Защо за вас е толкова важна финансовата помощ в размер на 105 млн. лв., която ни отпуска Швейцария?
- Това е много важен външнополитически знак. Когато Швейцария е водела преговори с ЕК, е поела ангажимент да има принос към кохезионната политика на съюза – намаляване на различията между новите държави членки и старите. Но решението за подкрепата е минало и през референдум. Щвейцарските граждани са казали, че са съгласни тази сума да бъде отпусната. Самото ангажиране на Швейцария в подобна инициатива е знак за доверие към онова, което се случва у нас. Освен това подкрепата е много необходима и навременна. МВР реално ще получи помощ за по-бързо приемане на изискванията на Шенген. Другите проекти са близки до сферите на подкрепа по оперативните програми с уговорката, че няма да има дублиране по различните инструменти. Ще има ресурс за подобряване на състоянието на социално уязвими групи, ще се финансират проекти от околната среда, свързани с ВЕИ, с отпадъците, за частния сектор...Но решението на Швейцария е важно, защото е вид оценка и жест. То означава, че освен ЕК и една независима държава признава, че системите за контрол и финансово управление в България са добри.


Интервюто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.