Държавата взема 25% от концесията в Челопеч
Канадската компания „Дънди прешъс металс“, която държи златната мина в Челопеч, и българската държава най-сетне се споразумяха след двегодишен мълчалив отказ за инвестицията на канадците.
Деница Ватева, Диана Йосифова
Канадската компания „Дънди прешъс металс“, която държи златната мина в Челопеч, и българската държава най-сетне се споразумяха след двегодишен мълчалив отказ за инвестицията на канадците. Повишение на концесионната такса и участие на държавата в концесията срещу оттегляне на жалбата на „Дънди прешъс“ в Еврокомисията за неиздаване на разрешително за експлоатация – тези новини съобщи вчера премиерът Сергей Станишев..
Работна група с участието на депутатите Петър Кънев (БСП), Йордан Цонев (ДПС) и Милен Велчев (НДСВ) и ръководството на „Дънди“ е договорила повишение на концесионната такса по плъзгаща се скала и участие на държавата в проекта, който предвижда увеличение на добива от 1,5 млн. тона годишно на 3 милиона тона. Освен оттегляне на жалбата, канадската компания ще работи за „изчистване на имиджа на България“, обясни още Станишев.
До година и половина ще бъде създадена нова компания за добив на злато и мед в Челопеч, в която държавата ще има 25% участие, заяви премиерът. Дивидентите от акции в новата фирма ще влизат изцяло в т.нар. Сребърен фонд, което - по изчисления на правителството, ще донесе 700 млн. лева през следващите 10 години. „Държавните акции от 25 на сто в новото предприятие са без право на глас“, обясни пък главният мениджър „Инвестиционни проекти“ на „Дънди прешъс“ за България Алекс Нестор. Българското правителство няма да има и никаква собственост в самата мина, каза още той.
Предстои корекция и на концесионните такси, заплащани от канадската компания. Оттук нататък те ще се изчисляват по плъзгаща се скала и в зависимост от борсовите цени на златото и медта. От 2007-а насам те бележат непрекъснато почакване, като прогнозите са цената на тройунция злато тази година да стигне 1000 долара.
Приходите в хазната ще бъдат между 2% и 8% от тези на фирмата при сегашните 0,75 на сто. Заложената рентабилност е между 10 и 60 на сто. „По тази формула ще получаваме около 51 млн. лева годишно при 1,7 млн. лева концесионни такси за 2007 г.“, обясни премиерът, позовавайки се на покачването на цените на световните борси. „Все пак не бива да забравяме, че цените на металите следват цикличен процес и прогнозите на световните финансови институции са за намаляването им“, заяви Алекс Нестор.
От „Дънди прешъс“ потвърдиха, че ще изтеглят от Европейската комисия жалбата си срещу България, в която заявяват, че заради бездействието си правителството нарушава европейското законодателство. Тя беше подадена м.г., тъй като министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров повече от 2 години не се произнесе за екологичната съвместимост на проектите в Челопеч и Крумовград. „Ще оттеглим жалбата си, но това не означава, че Брюксел ще спре разследването по случая“, каза Алекс Нестор. Информацията потвърдиха и източници от Брюксел, според които е възможно да започне проверка за защита на бизнес интересите, какъвто ангажимент има България по предприсъединителния си договор.
"Дънди" ще обезпечи финансово и рекултивация на почвата във връзка с миннодобивните дейности. Това е едно от първите такива обезпечения в европейската практика", заяви още премиерът Станишев. От компанията не пожелаха да съобщят колко пари ще бъдат вложени в екология.
„Дънди прешъс металс“ влезе в находището в Челопеч през 2003 г., като купи през Дойчебанк активите на „Наван майнинг“, която беше в процедура по несъстоятелност. Канадската фирма планира да разработва и златна мина край Крумовград, за която все още няма разрешително от правителството. „Имаме уверението на българските власти, че преговорите ще бъдат възобновени“, обясни Алекс Нестор. Против проекта са екологични организации, според които използването на цианидна технология за добив на злато ще замърси не само България, но и Гърция и Турция.