Правителството планира до 2013 г. чрез концесии да бъдат изградени магистралите „Тракия”, „Хемус” и „Черно море”, летища в Русе, Горна Оряховица, Стара Загора и Плевен, както и да се отдадат на концесия жп гарите в Пловдив и София. Засега обаче имаме само Националната стратегия за развитие на инфраструктурата в България до 2013 г. и малък публичен ресурс. Според анализите на финансовото министерство необходими са около 14 млрд. евро само за изграждане на най-необходимите инфраструктурни обекти у нас. Управляващите са подготвили план за развитие на инвестициите в почти всички сектори на икономиката до 2015 г. Законодателството ни обаче все още не урежда публично-частното партньорство, на което се разчита. Според Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините в България единствената полезна правна рамка е Практическото ръководство за ПЧП в инфраструктурата на Министерството на финансите. Според нея обаче трябва по-системно описание на инвестиционния процес. Държавата предвижда по-изгодни законодателни условия за привличане на частния капитал в инфраструктурните обекти в страната. Промени в законите за концесиите, за държавната и общинската собственост и за обществените поръчки целят да се насърчат инвестициите в изграждането на магистрали, летища, технологични и индустриални паркове, интермодални терминали, пречиствателни станции за отпадни води, депа за твърди битови отпадъци и др. Италия и Испания успешно развиват модела Според европейския опит публично-частното партньорство е полезно в здравеопазването, образованието, енергетиката и отбраната, както и в изграждането на паркинги, обществени сгради и др. В Италия например инфраструктурата на градския транспорт, паркинги и болници обикновено са предмет на концесии. Проблеми с инфраструктурата са имали Италия и Испания в началото на 90-те години на миналия век. През 2000 г. Италия вече разполага с изградена мрежа от магистрали, високоскоростни влакове и метро с дължина 36 км в Рим и 74 км - в Милано. За големите инфраструктурни проекти финансирането е най-вече от национални фондове. Италия разчита и на европейския бюджет (програмите „Трансевропейски мрежи“ и структурните фондове). Въпреки затрудненията правителството на Италия отделя 36 млн. евро през последните две години, за да подобрява транспортната си инфраструктура. Кои са преимуществата на ПЧП Преимуществото на ПЧП е, че европейските фондове изискват допълнително финансиране, а чрез него се влива допълнителен финансов ресурс. Според анализ на МФ ПЧП повишава качеството на услугата, намалява крайните разходи по строителството и поддръжката и ускорява изпълнението. Като един от най-важните фактори за успеха му се сочи правилното разпределение на рисковете. Законодателството в Италия позволява рисковете при публично-частното партньорство да се разпределят закономерно. Така при строителството на магистрали например, строителният риск се поема от концесионера, а рискът от наличност е за публичния партньор - държавата или общината. Има няколко разлики между публично-частното партньорство и традиционното финансиране на инфраструктурен проект. Първата от тях е, че при оценка на възможностите за осъществяване на ПЧП държавата сравнява не стойността на строителството на инфраструктура, а общите разходи за предоставяне на желаната услуга. Ако правителството не е доволно от предоставеното количество и качество на услугите, може да редуцира плащанията. Освен това по време на строителството на инфраструктурата държавата няма финансови задължения – при ПЧП проект се извършват плащания от държавата или общината единствено при получаване на услугата в договорения обем и качество. Разпределението на рисковете също е плюс - това означава, че държавата може да прехвърли към частния партньор всички рискове, свързани с финансирането, строителството, поддръжката и експлоатацията на инфраструктурен обект, като сподели или запази единствено риска за търсене на предоставената услуга.