Тодор Бозвелиев, главен експерт „Управление на проекти” в Българската стопанска камара: Държава и бизнес ще си делят рисковетепри публично-частното партньорство
Г-н Бозвелиев, каква е ролята на бизнеса в публично-частното партньорство?
- Публично-частното партньорство (ПЧП) може да се реализира много по-трудно в инфраструктурата в България - българският частен бизнес е прохождащ и не разполага все още с големи възможности.
Дима Неделчева
Тодор Бозвелиев е завършил Техническия университет в София. Специализирал е във Великобритания, Германия, Унгария, Испания. Бил е изпълнителен директор на Браншовия съюз на кожарската, кожухарската, обувната и галантерийната промишленост в България през последните три години.
Г-н Бозвелиев, каква е ролята на бизнеса в публично-частното партньорство?
- Публично-частното партньорство (ПЧП) може да се реализира много по-трудно в инфраструктурата в България - българският частен бизнес е прохождащ и не разполага все още с големи възможности. Освен това му липсва опит, а и процедурите при възлагане на търгове са компрометирани, макар и документите да са изрядни. Но въпреки това и при съществуващата нормативна база е възможно осъществяването на качествени публично-частни партньорства.
Какво ще е новото в ПЧП след промените в Закона за концесиите, които управляващите обявиха, че предстоят?
- Промените ще дооблекчат процедурите и режимите - например ще се скъсят сроковете на концесиите. Едната промяна е, че вече ще могат да се създават смесени дружества, т.е. капиталът ще бъде публично-частен. Това е нещо ново, тъй като наистина отвързва ръцете на бизнеса. Така при институционалното публично-частно партньорство ще се въведат нови юридически лица - държавно-частни фирми. Досега консорциумите, които се създаваха между частни и държавни партньори, бяха по Закона за задълженията и договорите.
Другата промяна е, че инициативата за отдаване на концесия на даден вид услуга вече ще може да бъде и от страна на бизнеса. Досега това беше въпрос на желание - ако бизнесът няма право лично да дава инициатива, той няма проблеми да намери лобисти сред тези, които имат право на такива идеи. Но винаги е по-добре инициативата за построяването на каквато и да било инфраструктура да идва от бизнеса, тъй като той е по-смел в прилагането на нови практики.
Така нареченото институционално публично-частно партньорство какви нови възможности предлага на бизнеса?
- Сега е малко тромав процесът за получаване на концесия и не е ясно разписан в Закона за концесиите - затова се правят и промените. Т.е. законът вече ще позволява да се създават такива публично-частни фирми, за да се построи обект в общината или в държавата. Едно от най-големите преимущества на публично-частното партньорство е, че чрез механизма му се разпределя рискът между двете страни. Има рискове, с които частният сектор би се справил по-добре - например финансовото управление на проекта и на изпълнението по него, и рискове, които публичният сектор би управлявал по-добре - например събиране на такси.
Как ще се разпределят рисковете, ако капиталът на смесените компании е публично-частен ?
- При изграждането на даден обект - било то болница или магистрала, трябва да се построят и ресторанти, хотели, паркинги и др. Рисковете при тях са пазарни и е нормално да се поемат от бизнеса. Ако рисковете са публични – например, ако говорим за болници, това може да са медицинските дейности, те обикновено се поемат от публичния партньор. Така че в промените в Закона за концесиите, свързани с този нов вид ПЧП, трябва да е записано много прецизно какви възможности ще има за двата партньора – частната и държавната/общинската фирма да разпределят рисковете помежду си. Договарянето на рисковете ще е записано в договора помежду им, който ще институционализира дружеството.