Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването са скрили наличието на канцерогенния азбест в находище „Верона“ в с. Белица, община Ихтиман, сигнализираха от екосдружение „Зелена и чиста Белица“.
Проблемът датира от 2005 г., когато фирма „Ойропак“ ООД получава концесия за добив на вермикулит - минерал, образуван при хидратация на слюди. Инвестиционното предложение на „Ойропак“ включва освен добив и изграждане на промишлена площадка за обработка, складиране и опаковане. С решение от 2006 г. тогавашният екоминистър Джевдет Чакъров се произнася, че няма нужда от оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), без да споменава за наличието на азбеста. Сега и Нона Караджова също не иска такава оценка.
Общата площ на находището е 13.6596 хектара и се състои от четири участъка - „Парапандовци“, който е и в защитената зона „Натура 2000“, „Яркова чукара“ в землището на с. Белица, „Дивляка“ и „Дянковец“ в землището на с. Поибрене.
В отговор на парламентарно питане на Евдокия Манева, тогава народен представител от ДСБ, сега заместник-министър на околната среда и водите, Чакъров все пак признава, че „много рядко се наблюдават тънки жилки, които съдържат азбест“.
Средното съдържание на канцерогенната съставка в находища в региона надвишава 1%, твърдят експерти. Това означава, че ако обогатителната фабрика преработи 200 тона суровина на ден, те ще съдържат и около 2 тона азбест.
Технологията на въздушно-прахово обогатяване на суровината ще доведе до изхвърляне в атмосферата на азбестов прах. В добавка на този абсурд къщите се намират на пътя на западните ветрове, което ще доведе до затрупването им с азбестов прах, смятат от сдружението. Това може да засегне и цялото население на селото. Стане ли това – домовете на практика ще са необитаеми.
Отпадъчният продукт, който съдържа азбест, се изхвърля на по-малко от 200 м от къщите в с. Парапандовци, където е един от участъците в находището, съобщи Красиана Стоянова, член на сдружението.

Нарушени са изискванията за отстояние

Здравното министерство се позовава на отказа на МОСВ, че ОВОС не е необходим и приема, че няма риск за околната среда и хората. То приема хигиенно-защитната зона от находището да обхваща разстояние от 300 м, тъй като според картата, с която разполага, разстоянието до с. Белица е 450 м. Дори и в концесионния договор на фирма „Ойропак“ обаче пише, че участък „Яркова чукара“ се намира на 150-200 м северно от пътя София-Панагюрище, т.е. само на 150-200 м от къщите в селото. Това само по себе си показва, че има нарушение на защитната зона. Странно защо тогава ековедомството си затваря очите за проблема.
Друг подобен казус се развива и около отстоянията на площадката за обогатяване. Първоначално зоната обхваща 1000 „защитни“ метра, но след искова молба от „Ойропак“ то пада на 470 м, каза пред „Класа“ д-р Иво Атанасов от дирекция „Опазване на общественото здраве“ в МЗ. „Инсталацията ще е на закрито и няма да има наднормени нива на прах и шум са доводите, поради които приехме“, обясни той. Защо зоната е намалена точно на 470 м, не става ясно.
Освен очевидните „неточности“ в мащаба на картата, която ползват институциите, те би трябвало да са наясно, че суровината съдържа вредни вещества. От МОСВ обаче продължават да отказват ОВОС, от здравното ведомство пък се доверяват на карта, вместо най-накрая да измерят отстоянията. Нито едното не е факт засега.
Към момента добив от находището „Верона“ не се извършва, затова се води само на оперативен отчет, твърдят от екоминистерството. Това не е вярно, контрира Димитър Сестримски, член на екосдружението за зелена и чиста Белица. Добив има повече от година - разработва се добивният участък "Яркова чукара", а и обогатителната фабрика работи, казва той.
Проверка на „Класа“ показва и друго – концесията на „Ойропак“ е прехвърлена на фирма „Волф и Мюлер Минералс България“ ООД. Имаме всички необходими за дейността документи и се отчитаме единствено пред министерствата, всичко е съгласувано с тях, коментираха за „Класа“ от там.
Екоминистерството обаче очевидно прилага двоен стандарт. Свидетелство за това е, че когато фирма „Хеликс“ ООД получава разрешение за концесия за вермикулит на находище „Ливаде“, изискването за ОВОС е било задължително, гласи решението на МОСВ. Каква е логиката за две находища в близост да се издават различни решения, питат активистите на сдружението.
В отговорите на екоминистерството, подписани от Тодор Димитров, директор „Земни недра и подземни богатства“, се казва, че фирма „Хеликс“ е уведомила екоминистерството за разработването на находището през март 2007 г., а тази дейност вече задължително подлежи на оценка. Освен това защитената зона в участък „Парапандовци“ от находище „Верона“ е обявена на по-късен етап, когато концесията вече е била сключена, аргументират бездействието си от МОСВ.
Примерът с двойния аршин и фактът, че определени фирми се ползват негласно с протекцията на ековедомството, впрочем не е прецедент. Неотдавна „Класа“ писа за отказа на МОСВ да се намеси при незаконната дейност, която извършва фирма „Каолин“, в находище „Великан“ край град Меричлери.

Проблемът може да стигне и до европейските институции

Община Ихтиман отказва всякакъв достъп до обществена информация (проектите за строителство и процедурите за тяхното утвърждаване). Сдружението изпраща жалба до МОСВ в края на 2009 г., с която иска да се разпореди извършването на ОВОС за строителството на промишлената площадка. То предлага до приемането на доклада да се спрат добивът и обогатяването на вермикулит.
През март тази година отговорът на ведомството на Нона Караджова е, че жалбата е депозирана от страна, която няма правно призната инициатива за възобновяване на производството по издаване на ОВОС, освен това е просрочена. С това от МОСВ отказват да поискат извършване на процедурата. Становището на екоминистерството е, че при вземането на решението са спазени всички процедури за уведомяване на населението. Сега хора от селото са завели дело срещу решението на Караджова. Ще поставим въпроса и пред европейските институции, категоричен е Сестримски.

---

Вносът и употребата на минерала у нас са забранени

---

В миналото азбестът е бил широко използван в производството на голям брой продукти: автомобилни спирачки, спирачни продукти, платове, изолационни и други материали, използвани в строителството. През 1977 г. е класифициран като канцерогенен материал от Световната здравна организация и използването на азбест или се контролира строго, или напълно се забранява в страните в ЕС. По данни на здравното министерство вносът и употребата на азбест у нас са забранени.
В момента в САЩ се водят стотици дела от жертви на рак, причинен от азбест.