- Г-жо Павлова, колко са разплатените пари до момента по ОП „Регионално развитие“ и какъв е процентът на договорените средства?
- 182 млн. лв. са разплатените до момента средства по програмата – те са около 13-14% от договорените средства. Имаме много нови одобрени проекти, за които предстои да се сключат договори.
Договорените ни проекти са за 1,380 млрд. лв., или 44% от целия бюджет на програмата, очакваме да договорим още много проекти до края на годината. Като начало смятаме да подпишем договори за около 70 млн. лв. за туристическите атракции. Още 105 млн. лв. ще бъдат насочени към образователната инфраструктура и енергийна ефективност. Така че поне още 200 млн. лв. ще успеем да договорим.

- Ще стигнат ли договорените средства по ОПРР до края на годината 50%?
- Целта наистина е да постигнем 50% и към края на 2010 г. да надхвърлим сумата от 1,5 млрд. лв.

- В началото на следващата година трябва да започне приложението на схемата за жилищна политика. Каква ще бъде сумата на безвъзмездната помощ?
- Единият вариант е да се обърнем към банките и те да кажат какви кредитни схеми предлагат в тази област. След това да се опитаме да направим някакво съчетания – ние да даваме грант, банките да дават заем. Това ще бъде много по-мотивиращо за хората. Преговорите ще бъдат най-вероятно през септември и тогава ще преценим какви са шансовете за такъв тип схема.
Другата опция е, ако холдинговият фонд към ДЖЕСИКА, който създадохме, започне да работи както трябва, в началото на следващата година да създадем още един подобен фонд, който да е за жилищна политика. Това обаче е по-сложният вариант, защото този фонд се управлява от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тя от своя страна много по-трудно би дала кредити на частни собственици. Към подобно финансиране по-скоро са ориентирани частните банки, ЕБВР и т.н.
Освен това очакваме да приключи и демонстрационният проект за обновяване на блокове, който се реализира от Програмата за развитие на ООН съвместно с МРРБ. Ще има доклад с препоръки кой е най-добрият модел.

- Решихте ли вече какъв ще е процентът на безвъзмездно финансиране по тази схема?
- Все още не, защото в момента се прави точно анализ колко горе-долу струва. Според мен обаче ще трябва да се борим поне за 40% безвъзмездно финансиране, независимо че ще се отпускат на частни собственици и независимо че не инвестираме в публична инфраструктура. Срещу това, разбира се, ще искаме да се обнови цялата сграда, а не само част от нея.

- Готови ли са вече оценките на риска за общините?
- Разделихме общините в три категории – високорискови, среднорискови и малкорискови. В категорията високорискови попадат общините, които имат повече проекти, които управляват по-голям финансов ресурс и т.н. Това са напълно нормални и обективни критерии и е нормално в случаите с високорисковите общини да прилагаме процедурата по предварителен контрол.

- Един от най-големите бенефициенти по програмата е пътната агенция. Как се справя тя с усвояването на парите?
- Агенция „Пътна инфраструктура“ върви много добре и се справя. Като бенефициент по ОПРР те имат да усвояват малко над 500 млн. лв., които са за ремонт и рехабилитация на пътища II и III клас. От първия етап проекти, за които бяха обявени тръжни процедури по тази схема и чиято стойност е над 214 млн. лв., бяха спестени около 60 млн. лв. В момента имаме готови договори за около 100 млн. лв. и по тях има избрани изпълнители. До средата на следващия месец предстои те да бъдат подписани и работата по тях да започне.
За втория етап проекти, които са за около 260 млн. лв., част от тръжната документация вече е при нас за предварително съгласуване. До края на този месец очакваме да имаме пълен набор от всички книжа и до месец, най-много два, ще започнат конкурсите за тях. Надяваме се работата по тези обекти от етап 2 да започне през пролетта. След като от първите процедури са спестени около 60 млн. лв., очакваме и от втория етап да остане свободен ресурс, горе-долу в същия размер – до 80 млн. лева. От по-рано има още около 20 млн. лв. икономии. Това означава, че ние спестяваме около 160 млн. лв. по тази схема, което от своя страна е възможност да реализираме повече проекти.
Помолихме пътната агенция да ни предостави готовите си проекти, които евентуално ще финансираме с ресурс. За наша радост проектната готовност на АПИ е много добра и те разполагат в момента с проекти за 300 млн. лв. Първият проект в този списък е разширението на Околовръстното шосе на София от кв. Симеоново до кв. „Младост“. Индикативната му стойност е около 70 млн. лв. В него обаче има някои дейности, като изграждане или преместване на колектори, ВиК съоръжения и т.н., които няма как да финансираме по нашата програма. Въпреки това обаче се надявам, че като безвъзмездна помощ по ОПРР ще можем да отпуснем около 40-45 млн. лв.

- Как ще се отрази на общините решението авансовите плащания да се увеличат до 35%?
- От тази опция те могат да се възползват дори и за стари проекти. Сега вече даваме и много по-голям ресурс като оборотни средства. За общините ще е по-изгодно в самите договори с изпълнителите да включат по-малък аванс, например около 10%, за да може хем да изплащат, хем винаги да имат наличен финансов ресурс. В момента знаем, че общините са с много ограничени бюджети и лимитирани средства. Така че това е много голяма глътка въздух за тях.

- В началото на юли беше приета методологията за финансовите корекции. Има ли вече много наказани общини и за какви нарушения?
- Аз още от миналата година прилагам указанията на ЕК за финансови корекции. Например, ако дадена община не проведе тръжна процедура за възлагане на дейности, наказанието за това е 100% орязване на парите. Засега нямаме такава наложена санкция. Имаме много наложени корекции до 25%, защото сме открили т. нар. опорочаване на процедурата. Става въпрос най-често за залагане на дискриминационни критерии, неспазване на срокове за обявление, обжалване и др. Корекциите започват от 5% и стигат до 25%, които са и най-често налаганите. Можем да наложим обаче и 50%, и 100%.

- Може ли одобрени проекти по ОПРР, за които няма достатъчно пари, да се финансират от фонд ФЛАГ, както се заговори?
- Интересът към фонд ФЛАГ в момента е наистина огромен от страна на всички бенефициенти по ОПРР и някои по ОП „Околна среда“. Преди време фондът изпрати запитване до общините по списъци, както са за културна инфраструктура, социална и т.н. Попитахме ги каква част от тях биха проявили интерес да финансират проектите чрез кредити от ФЛАГ. Имаше интерес от някои местни администрации, но не чак толкова голям. Причината е, че за някои общини стойностите на проектите им са много големи. Ако малка община вземе кредит, по-трудно ще й бъде след това, дори кредитът да е дългосрочен и с ниска лихва. Освен това проектът наистина трябва да е важен и наложителен за реализация. Този вариант ще се обсъжда, защото все пак трябва да видим и какъв е наличният ресурс на фонда. Ако сега се раздадат такива дългосрочни кредити, има опасност да лимитираме ресурса на общините, които използват ФЛАГ за мостово финансиране или за осигуряване на 5-те процента кофинансиране.
Сега предстои да финансираме нови проекти за образователна инфраструктура и мога да кажа, че интересът е огромен. При 105 млн. лв. бюджет на схемата ние имаме подадени 150 проекта за 4 пъти повече пари, отколкото разполагаме. Тъй като подадените проекти са добри и качествени, мислим как да намерим и други източници на финансиране.

- На какъв етап са проектите по ИСПА, за които МРРБ отговаря?
- Буквално преди дни подписахме нов договор за изграждане и рехабилитация на канализацията по левия бряг на р. Марица при Димитровград. Той е част от проекта за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в басейна на р. Марица - Стара Загора, Димитровград и Хасково.
До януари се надяваме, че обектът ще бъде готов. Мисля, че при добра мобилизация на изпълнителя е възможно да се реализира. Около 35% е в момента изпълнението точно на този проект. Всички други компоненти на проекта са с много висок процент на завършеност. Това означава, че до края на годината ще можем да завършим целия проект без канализацията на левия бряг. Говорихме с ЕК и им обяснихме, че реално до края на декември т.г. ще сме готови и ще ни останат само довършителни работи за януари. Минимална част от проекта ще стане да се доплати от бюджета.

- Какво става с проектите в Русе и Бургас?
- В Бургас е 100% готов интегрираният воден проект на града и няма проблем. За Русе някои части са добре, но други не чак толкова. Това е причината да поискаме удължаване на срока и през 2011 г. Смятайки докъде е изпълнението и какъв е капацитетът на изпълнителя, видяхме, че щетата за държавата ще бъде много голяма, ако не поискаме удължаване. Имаме принципно позитивен отговор от ЕК, макар и неформален.


Интервюто взе Моника Стоянова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.