И втори министър поиска държавен дял в концесията за Челопеч
Водят се преговори с концесионера на златната мина "Челопеч" за повишаване на концесионното възнаграждение на 10% и участие на държавата в експлоатацията й. Това стана ясно вчера от отговор на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров по време на парламентарния контрол.
Водят се преговори с концесионера на златната мина "Челопеч" за повишаване на концесионното възнаграждение на 10% и участие на държавата в експлоатацията й. Това стана ясно вчера от отговор на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров по време на парламентарния контрол.
Така след министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров и Петър Димитров се обяви за връщане на държавата в „Челопеч“. „Ако държавата разреши по-голямо концесионно възнаграждение, тя ще иска да се включи в дружеството концесионер на находището - „Дънди прешъс металс“, каза министърът на икономиката.
Той не обясни как точно ще стане държавното участие – в момента се правели разчетите. Според него това било възможно да се регламентира в нов концесионен договор с канадската компания във връзка с тяхното инвестиционно предложение за разширяването на мината, където да се заложат и 10% за държавата. Самата „Дънди прешъс“ още миналата есен предложи да плаща доста по-високо от заложеното й в договор възнаграждение, тъй като близо две години Чакъров с мълчалив отказ блокира предложението й за разширяване на дейността.
Според сегашния договора до 2010 г. концесионерът ще плаща на хазната 0,75% от съдържанието на метал в добитата руда. Първоначално таксата е била 1,75 на сто, но е била променена заради влошената конюнктура на пазара на злато. От средата на м.г. обаче златото започна сериозно да поскъпва, а прогнозите са т.г. цената му да стигне 1000 долара на унция.
В момента се водят преговори с компанията, но има голям външен натиск, обясни вчера Димитров. От друга стана, правителството не искало да отблъсне инвеститорите, тъй като не е в интерес на България да насочва инвестиционната общност срещу себе си. Той поясни, че решението да се изнася суровина оттам, а не готов продукт, е високото съдържание на арсен.
Димитров обясни, че имало вариант концесионерът да изплати концесионното възнаграждение в натура, но нямало смисъл, защото „България може да си купи необходимото й злато от местни или чуждестранни производители“. Идеята е, ако компанията постига доходност 70%, държавата да получи 10 на сто концесионно възнаграждение. Това прави 22 млн. долара годишно, каза Димитров и допълни, че тези средства можело да се насочат към Сребърния фонд и към фонд „Интелект“. Тъй като в закона нямало опция, че мълчалив отказ по оценка за въздействието върху околната среда е недопустим, затова и екоминистърът Чакъров не се бил произнесъл по процедурата по ОВОС. Той не обясни докога ще се забави неговото решение.