След три десетилетия на поразителен растеж Китай измести Япония през изминалото тримесечие като втората по големина икономика в света след САЩ, сочат правителствените данни.
Макар и очаквано от известно време, това повратно събитие е най-красноречивото доказателство, че китайският възход е реален и останалият свят ще трябва да се съобразява с нова икономическа суперсила.
Потвърждението дойде рано вчера, когато Токио съобщи, че БВП на Япония е възлизал на около $1,28 трлн. през второто тримесечие, или малко под китайските $1,33 трлн. Икономическият ръст на островната държава е 0,4% за периода, което е доста под прогнозираното. Тази слабост подсказва, че китайската икономика ще стои още по-убедително на второто място при резултатите за годината. За първата половина на годината обаче Япония все още изпреварва Китай. Годишният БВП на Япония за миналата година бе $5,07 трлн., а на Китай - над $4,9 трилиона.
Изместването на Япония, а в предходните години и на Германия, Франция и Великобритания подчертава растящото политическо влияние на Пекин и затвърждава прогнозите, че страната ще задмине САЩ през 2030 г. Американският брутен вътрешен продукт бе около $14 трлн. през 2009 г.
„Това е от огромно значение“, казва Никълъс Ларди, икономист в Института за международна икономика „Петерсън“. „То е потвърждение на случващото се през по-голяма част от последното десетилетие. Китай, а не САЩ или Япония, е най-големият търговски партньор за повечето страни от региона.“
За Япония, чиято икономика е в застой вече повече от десетилетие, цифрите отразяват спад на икономическата и политическата мощ. Страната е държала второто място през преобладаваща част от последните четиридесет години, сочи статистиката на Световната банка. През 80-те години дори се говореше, че един ден тя ще е новият световен лидер.
Докато японската икономика е развита, а населението й застаряващо, Китай е в процес на урбанизация и далеч не е развит, което означава много по-нисък стандарт на живот в момента, но и далеч по-голямо пространство за растеж, отбелязват анализатори. Само преди пет години БВП на страната бе около $2,3 трлн., почти наполовина на японския.
Азиатският гигант е приблизително с територията на САЩ, но е обременен с една пета от световното население и недостатъчни ресурси. Доходът на човек от населението е по-близък до този в бедни страни като Алжир, Салвадор и Албания или близо $3600, отколкото до американския от $46 000.
Няма съмнение, че под управлението на комунистите Китай започна да променя начина, по който функционира глобалната икономика – чрез растящата си доминация в търговията, огромните си резерви в чуждестранна валута и активи от американски държавни облигации, както и чрез ненаситния си апетит за петрол, въглища, желязна руда и други природни ресурси.
Китай вече е сериозен двигател на глобалния растеж. Лидерите на страната станаха по-уверени на международната сцена и започнаха да налагат по-голямо присъствие в Азия, Африка и Латинска Америка чрез специални търговски споразумения и сделки за ресурси на стойност милиарди долари.
„Те упражняват голямо влияние върху глобалната икономика и стават доминиращ фактор в Азия“, казва Есвар Прасад, професор по търговска политика в „Корнел“ и бивш шеф на отдела на Международния валутен фонд за Китай. „Много от икономиките в региона на практика са носени от успехите на Пекин, което е забележително за икономика с нисък доход на човек от населението.“
В Япония атмосферата е на примирение. Макар и все по-силно засенчвана от Китай на световната сцена, страната спечели от възхода му, първоначално с преместването на производство заради по-ниските заплати, а с нарастването на местните доходи - и чрез появата на голям и все по-доходен пазар за японските стоки.
Пекин започва да моделира глобалния диалог по различни проблеми, отбелязват анализатори. Миналата година например заяви, че доларът трябва постепенно да бъде детрониран като основна резервна валута в света. Докато САЩ и ЕС се борят за растеж след най-тежката икономическа криза от десетилетия насам, Китай продължи да се изкачва в икономическата класация чрез сериозни инвестиции в инфраструктура и чрез план за стимулиране на стойност $586 млрд.
Въпреки лекото забавяне прогнозите са за разрастване на китайската икономика с около 10% през 2010 г., с което ще бъде запазена традицията от последните три десетилетия за двуцифрен растеж.
„Това е само началото, казва Ван Тао, икономист в UBS в Пекин. „Китай все още е развиваща се държава, така че има много простор за растеж. Освен това е с най-голямо влияние върху цените на суровините – в Русия, Индия, Австралия и Латинска Америка.“
Предстоят обаче огромни предизвикателства. Според специалистите китайската икономика е твърде силно зависима от износа и инвестициите и трябва да бъде насърчено вътрешното потребление.
Най-големите държавни банки в страната бяха критикувани напоследък за твърде агресивното си кредитиране през последната година и за това, че изваждат някои заеми от балансите си, за да бъдат скрити и така заобиколени правилата за ограничаване на ръста в кредитирането.
Високият китайски растеж подсказва, че страната ще продължи да се конкурира ожесточено със САЩ и Европа за природни ресурси, но и да предлага големи възможности на компаниите, нетърпеливи да навлязат на пазара й.

По в. „Ню Йорк таймс“ и „Блумбърг“