- Г-н Прохаски, въпреки данните на статистиката за ръст на производството и износа на България през последните месеци от средите на бизнеса твърдят, че излизането от кризата все още е далеч. Така ли е според вашите наблюдения?

- България забавя излизането от кризата основно заради структурни причини, т.е. при нас цикличната криза се съчета с прояви на структурна криза. Българската икономика растеше през последните години основно заради инвестициите в строителството, недвижимите имоти и финансовия сектор, но не се инвестираше достатъчно в промишлеността. Сега излизането от кризата във всички страни става основно чрез възстановяване на промишлеността. Както виждаме, и в България промишлеността и износът се възстановяват, но те заемат малък дял в нашата икономика и това е основният проблем.

- Каква е прогнозата на Центъра за икономическо развитие за ръста на икономиката през второто тримесечие на годината?

- Прогнозата ни е за спад с около 1% през второто тримесечие и ще видим дали сме близко до реалните резултати. Данните на Центъра за икономическо развитие показват, че икономиката няма да има ръст преди четвъртото тримесечие на настоящата годината или първото тримесечие на следващата. Основните сектори на икономиката - търговията, услугите, строителството, спадат и продължават да спадат. Само преработващата промишленост е двигател на очертаващия се растеж в края на годината и това е единственият сектор, в който има растеж през второто тримесечие на годината. Същевременно експортните отрасли, които работят за износ за ЕС, имат потенциал да генерират растеж. Но износът не заема такова голямо място в българската икономика.

- Как ще обясните това противоречие - производството се увеличава, а потреблението намалява?

- Потреблението стои свито, даже в известна степен има частично възстановяване. Все пак темповете все още не са в границите на нормалното. Страхът от кризата е сериозен сред хората, а и по-високата безработица, въпреки че спадна, все още е на нива, близки до 10-те процента, и се отразява очевидно. Повишаването на вътрешното потребление няма да се случи толкова бързо. Едва може би през следващата година ще има някакво възстановяване.

- Но както се оказва, ние винаги сме били на опашката на страните в ЕС по доходи на глава от населението. Има ли шансове да променим мястото си в тази класация?

- Другите страни имат една по-модерна икономика. Има отрасли, които са конкурентоспособни, експортно ориентирани и там много бързо се възстановяват нещата след криза. При нас не е така и именно затова сега вниманието ни трябва да се насочи към инвестиции в модерни, производителни и конкурентни отрасли. Натам трябва да са насочени усилията на бизнеса, а и на държавата, която да помага с политиките си.

- Кои според вас са тези отрасли за България?

- Тези отрасли са очевидни и правителството ги посочи през юни в свой анализ. Там акцентът бе поставен върху информационните технологии и софтуера, от една страна, както и на отраслите, свързани със здравето – фармация, балнеотуризъм, медицински услуги, но и т. нар. зелени отрасли, свързани с опазване на околната среда. Там влиза енергетиката в частта, свързана с възобновяемите източници на енергия. Този анализ беше повторен и от Българската стопанска камара наскоро. Предстои още по-сериозно изследване на Българската агенция за инвестиции, където тече конкурс в момента. До края на годината ще бъде направен още един подробен анализ, за да се видят сравнителните предимства, които имаме в някои от модерните наукоемки отрасли. Необходимо е интересът на инвеститорите да се насочи към тях и съответно държавата да помисли за инструментите, с които да подпомогне този процес.

- Това ли са стъпките за излизане от кризата според вас?

- В дългосрочен план – да. Само това ще ни направи по-малко уязвими от кризите и съответно при един следващ спад ние по-бързо ще можем да излезем от него. Разбира се, в най-краткосрочен план такива мерки няма да подействат, защото те изискват много повече време. В краткосрочен план може би трябва да се помисли за подобряване на бизнес климата в страната чрез поддържане на тази добра данъчна политика, която има, т.е. да не се допуска повишаване на данъците. Но пак повтарям – необходимо е да се подобрят бизнес средата като цяло и административното обслужване на бизнеса, от което непрекъснато има оплаквания. Усвояването на евросредствата е може би най-бързият начин за подобряване на финансовото състояние на различните сектори. Това са нещата. Няма магически начини. Да се надяваме, че и международната икономическа среда ще се подобрява също по-нататък, за да може да се пренесе нейното влияние и върху българската икономика.


Интервюто взе Лили Мирчева