- Г-н Богданов, прогнозата на финансовия министър Симеон Дянков за излизане на България от икономическата криза на няколко пъти се отложи във времето. Защо според вас се случи това?

- Прогнозите на министър Дянков не се сбъднаха по две основни причини. Едната е, че миналото лято малцина осъзнаваха колко дълбока е икономическата криза в целия свят. По-важно е, че не се дооцени доколко е свързана българската икономика с инвестиционния поток, колко е зависима страната от това, да има значителен поток инвестиции, независимо дали са преки, чужди или банкови кредити. Това, което министър Дянков позна, е, че наистина от миналата есен започна възстановяване на износа и изобщо на индустриалното производство. Туризмът също се представя относително добре. Но тези позитивни новини не бяха достатъчни да компенсират тези сектори, които бяха зависими от чужд капитал, включително строителството, финансовия сектор, всички услуги и търговия - като започнем от продажба на автомобили и минем през ремонтите на кухни и мебели. Министър Дянков не позна за способността на българската икономика да устои на външния шок. Въпросът е как да възстановим значителния капиталов поток към страната, който да съживи производството. Това зависи от много фактори, включително и от дейността на самото правителство.

- Доскоро се твърдеше, че България няма нужда от външни заеми, но сега бе подписан договор с германската банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау" за заем на стойност 34,373 млн. евро., с който ще бъде финансирана програмата „Техническа инфраструктура 2010-2013 г."...

- ...Има разлика между заеми с конкретна цел, взети за конкретни нужди, и общи заеми на правителството с цел да си финансира дефицита, защото не може да си върже бюджета. Второто още не се е случило и да се надяваме, че няма да се налага да се случи. България трябва да получава дълги години наред приток от чужди капитали. Големият въпрос е дали правителството ще създаде такава среда, че частният сектор да получи тези пари и с тях да работи, да създава и да произвежда. Другият вариант е правителството да изпадне в тежка криза и да започне да задлъжнява по подобие на късните години на социализма, когато режимът се поддържаше изцяло с външни заеми. Тава е краткосрочна стратегия, но някои страни се опитват упорито да я поддържат, независимо че тя не работи. Гърците се опитаха да спасят високия стандарт на живот чрез заеми и в някакъв момент се стига до неизбежен край. България не може да постига по-висок растеж без капитал отвън.

- В последно време идват доста позитивни новини за излизане от кризата на страните от еврозоната. Кога ще се усети тази тенденция и в България?

- Те вече се усещат в България. Износът расте девет месеца поред на годишна основа, в индустриалното производство спадът е спрял, а в последните месеци отчитаме лек ръст. Въпросът е, че не цялата икономика бележи ръст. Както знаем, голяма част от българската икономика бе настроена да обслужва строителството на нови жилища и хотели. Очевидно вече няма да се случи нов бум в строителството, което означава, че тези, които са обслужвали този бизнес, ще трябва да се свият или да преструктурират. Трябва да се приспособяват към новите условия. Това е проявление на гъвкавостта на пазарната икономика – да може както да се разширява, така и да се свива и да се насочва към други перспективни дейности, които имат пазари.

- Кои примерно са такива перспективни дейности?

- Съвсем тривиален пример ще ви дам, но си го представете на макрониво. Тази година бях на ски в Банско и в хотела имаше бус, които вози туристите до лифта. Шофьорът на буса сподели, че сега му е зле в сравнение с преди, когато работел на бетоновоз на строежа на хотела. Това трябва да се случи – тези, които са строили, сега трябва да започнат да предлагат стоки и услуги, за които има търсене. Същото важи и за глобалната икономика. Това означава, че капиталът трябва да се насочи към нещо друго, което се търси в момента, за да излезем от рецесията. Преструктурирането на една икономика е, когато се смени външната среда. Това е адаптацията. Променят ли се условията - ти също трябва да се промениш, иначе загиваш. В момента този процес тече, не е завършил и очевидно затова нямаме някакъв видим бърз растеж. Бизнесът ще бъде принуден да се преструктурира. Въпросът е дали ще го направи бавно и болезнено и само със собствени средства, или правителството с политиката си ще го улесни, като направи страната привлекателна за чужд капитал. Големият ни проблем е значителният спад на чужди инвестиции в страната. Няма свеж капитал. Чужденците се отдръпнаха от България и една от причините са доста противоречивите сигнали, давани от правителството.

Интервюто взе Лили Мирчева