Рая Атанасова, Деница Ватева Да се намали поне 10 пъти максималната сума, която може да бъде получавана като субсидия за модернизация на предприятия от програма «Конкурентоспособност» на ЕС, поискаха в декларация вчера от Асоциацията на индустриалния капитал в България, БСК, БТПП, Съюза за стопанска инициатива и БСЧП «Възраждане». В момента таванът е между 3 и 5 млн. лева. « Ще се получи така, че въпреки повечето средства, които получаваме по „Конкурентоспособност“ за разлика от програма ФАР, финансираните проекти ще бъдат 10 пъти по-малко“, обясни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Причината е, че с голямата максимална помощ около 15 проекта годишно ще получат финансиране при 200 за предприсъединителната програма, каза още той. Предприемачите настояват парите от европрограмата да се насочат към малките и средните предприятия, които наброяват 250 000. Това обаче не съвпада с искането на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), според която трябва да има отделна квота за големия бизнес. Наскоро председателят на КРИБ Иво Прокопиев обясни, че евросубсидиите по „Конкурентоспособност“ трябва да подпомогнат едрите фирми, тъй като те са „двигателите на икономиката“. „Тяхната квота ще бъде борсата“, обясни обаче Велев. Според него големите фирми могат да генерират финансов ресурс на капиталовите пазари, защото борсата ще даде реални пазарни оценки на техните проекти. Също така могат да кандидатстват за преференциални кредити и в ЕБВР, и в Черноморската банка. „Ако има такова подпомагане, ще се създадат условия за неравнопоставеност, а големите фирми ще се опитат да ликвидират малките“, поясни още Велев. Иво Прокопиев, който е в чужбина, не беше открит вчера за коментар. Министерството на икономиката и енергетиката пък няма официална позиция по разногласията в средите на бизнеса. Организациите са единни, че максимално бързо трябва да започне работа гаранционният фонд за подобряване на достъпа до финансиране на микро-, малки и средни предприятия. През първата половина на 2008-ма трябва да стартира и мрежата от консултанти, които да помогнат за по-активното участие на фирмите с проекти по програмата. „Тези две мерки трябваше да предшестват приемането и изготвянето на проектите, а все още се бавят“, коментира още Велев. До момента 651 фирми са кандидатствали по първите три мерки на програмата, сочи статистиката на Агенцията за насърчаване на средния и дребния бизнес. От тях 291 са по мярката за покриване на международно признати стандарти, 306 - за технологична модернизация, а 54 - за създаване на стартиращи иновативни предприятия. До края на годината ще бъдат отворени още 8 нови мерки. Само 6% от фирмите смятат обществените поръчки за прозрачни Само 6% от бизнеса в България смятат, че процедурите по провеждане на обществени поръчки са прозрачни и честни, показва проучване на Центъра за икономическо развитие (ЦИР), представено вчера на Българския форум на бизнес лидерите. Правната среда е добра по оценка на 18% от анкетираните бизнесмени, а 36% смятат, че присъединяването ни към ЕС и хармонизирането на законодателството ни с европейското е довело до известни подобрения в условията за бизнес у нас. Положителни са оценките за данъчната среда заради 10% плосък и корпоративен данък, както и възможността общините да определят местните данъци. Бизнесът смята, че публично-частното партньорство е особено удачно в областта на инфраструктурните проекти, в здравеопазването и образованието.