Емилия Милчева Голямото “cash and carry”, известно като местни избори 2008, свърши с клетвите на новите (стари) кметове. Сега местните управници трябва да ни поднесат гъбата с оцета. До 29 февруари всичките 264 общини в България са задължени по закон да определят какви местни данъци и такси ще плащат хората тази година. Някой да ги е питал по предизборните сбирки какви промили ще предложат? Не. А някой буден и съвестен избирател да им е поставил като условие да отчитат - ако не всеки месец, поне на три - как изразходват публичните средства? Не. Макар че става въпрос за четири отчета годишно, 16 – за мандат, които при подходящи пиарски усилия могат да излъскат кметския имидж като титанова сплав. Липсват подробни текстове с офертите и в предизборните платформи. Въпреки че миналата есен прокламираната по конституция финансова децентрализация и нови права на общините вече бяха ясни. Така че безспорният факт, че демокрацията даде на българите глас, не означава автоматично, че все още ги е научила да задават неудобни въпроси на претендентите да ги управляват. След пийпшоуто идва и сметката Активните гласувачи по избори – ромските квартали, по традиция не плащат данък сгради, такса смет, патенти и прочие налози. В най-новата история на България тяхната гражданска принадлежност, за съжаление, намира изява по два начина – на опашки за помощи и на опашки за гласуване. В крайна сметка едни (преимуществено) гласуват по избори, други (предимно) плащаме след тях. Ето така се диагностицират апатията на много българи и страхът и конформизмът на други, хипнотизирани от изборното пийпшоу. Започва се. Ето, новата местна власт в Пловдив ще увеличава три от шестте общински налога, задава се такава вълна и по други места. Какво като са обещали, че няма да го правят? Извинения/аргументи много: глобалното затопляне, ипотечната криза, задаващата се рецесия в САЩ, българската инфлация, цените на енергийните суровини... Когато обаче се изисква от гражданите да плащат повече данъци, е съвсем в реда на демокрацията да се представят разчети за какво ще се похарчат парите – перо по перо. Иначе излиза, че се качваш в такси и по пътя межу другото шофьорът те уведомява, че вози за 9,99 лева/км. По отношение на данък сгради местната власт винаги може да предложи следното приемливо извинение: “Скъпи съграждани, тъй като държавата не увеличи данъчните оценки (трябваше да бръкне в интересите на бизнеса с недвижими имоти и да разгневи народа), ни е крайно неприятно, но крайно необходимо да увеличим промилите!” Дупките у нас се множат по-бързо от планктон Колкото и добре да живее, всеки български кмет засяда в плитчините на някоя дупка. Когато някой такъв реши да обяснява колко асфалт и купища строителни материали – респективно пари, са необходими всяка година в борбата с това обществено зло, човек се пита какво е ноу-хауто на римляните, чиито пътища са се ползвали над хилядолетие след падането на империята. И ако при латините е бил в сила принципът “Всички пътища водят към Рим!”, у нас действа “Всички дупки водят към нечия фирма!” В българската действителност дупките имат способността да се размножават по-бързо от планктон и уникалната свойство да се появяват на едно и също място,независимо от предишния си пълнеж. Тяхната множественост дава основания на местната власт да поиска изхарчването на няколкостотин хиляди повече спрямо м.г. за тези ненаситни чудовища. Затова с абсолютна непогрешимост можем да кажем, че в близките 40-50 години точно тези BG дупки, също като компенсаторките, няма да изчезнат. Те придават колорит и една особена експресивност на кметската работа – изобщо показват на обикновения гражданин, че пътят на местната власт съвсем не е гладък. Континенталният климат на България, характерен със своите четири сезона, също внася динамика в живота на кметовете. Особено един от тях – зимата, а най-вече няколко дни от зимата – тези, в които вали сняг. Верни на максимата, известна още на пещерните хора: “С природата шега не бива!”, местните управници не се борят с природните стихии – те просто оставят снегът да си вали на воля. После чакат още малко, за да видят, няма ли да грейне слънце да го постопи и после чистачите си плюят на ръце и снегорини. Въпреки тези действия такса смет, скъпи съграждани, ще се увеличи – бензинът поскъпва, за метлите не съм сигурна, но, както е добре известно, българинът цапа... Така че, когато се наредите пред гишетата за плащане на налозите, не псувайте. Да бяхте си използвали гласа по предназначение.