В. "Фигаро" Като обявиха онзи ден, че отменят ветото си върху старта на преговори между Русия и Европейския съюз, поляците върнаха в дневния ред ключовия за външната политика на 27-те въпрос за големия руски брат. От една година отношенията между Русия и ЕС изглеждат замразени заради ветото, наложено от братята Качински, които се разгневиха от ембаргото върху полското месо и бяха обзети от натрапчивата идея за нова руска заплаха. Тази руско-полска зима допълнително обтегна отношенията, които бяха вече достатъчно влошени от погазването на политическите свободи в Русия, кризата с руския газ и Украйна и масираните интернет атаки на Кремъл срещу естонски институции. Колкото и да е странно обаче, вместо да сплоти европейските страни, нарастващото влияние на Русия, която не иска повече да бъде "послушен ученик" (както казва кандидат-президентът Дмитрий Медведев), по-скоро внася разделение сред тях, отбелязва току-що огласен доклад на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Повтарящ се тормоз Пред руското енергийно оръжие страните от ЕС реагираха различно, като всяка се опита да си спаси вложенията и да гарантира доставките си. "ЕС разруши основния си извор на сила - единството. Той позволи на Русия да диктува отношенията както в енергийната сфера, така и по въпроса за Косово", отбеляза бившият германски външен министър Йошка Фишер. "Не направихме достатъчно, за да подкрепим британците пред Москва, казва той. "Ако оставим нещата така, повтарящият се тормоз от страна на младите привърженици на Путин от организацията "Наши", на който бе обект британският посланик, може да бъде приложен и върху други посланици..." Авторите на доклада на ЕСВП са анализирали задълбочено отношенията на Москва с всяка от страните в ЕС и предлагат те да бъдат класифицирани в пет категории: "троянски коне", "дружелюбни прагматици", "стратегически партньори", "навъсени прагматици" и "нови воини на Студената война". Това класифициране е показателно за начина, по който Русия създава съюзите си вътре в ЕС, прилагайки последователно подхода на историческите връзки, икономическия морков или натиска, за да се възползва от принципа "разделяй и владей". "Те играят своя игра и това е нормално. Онова, за което съжаляваме, е слабостта и разединението на ЕС", изтъкна Йошка Фишер. Сред "троянските коне" докладът нарежда Кипър и Гърция поради дългогодишните им културни връзки с Русия и икономическата им близост днес. Кипър е главен пристан за руските офшорни компании и основен инвеститор в Русия. Гърция се ползва с нарастваща военна и политическа подкрепа от страна на Москва спрямо Анкара. Тя е и един от големите предприемачи в проекта за петролопровода Бургас-Александруполис, за който се бори Русия. През ноември 2006 г. в софийско списание руският посланик в ЕС нарече България "потенциален троянски кон за Москва в Европа". Авторите на доклада обаче предпочитат да я класират при "дружелюбните прагматици". Те подчертават, че въпреки икономическата си зависимост от Русия България отстоява настъпателна европейска политика в Черно море, която Русия невинаги намира за приятелска. Унгария, Словакия, Финландия, Люксембург, Словения и Малта също влизат в тази категория, докато чехи, датчани, естонци, ирландци, литовци, холандци, шведи, румънци и британци попадат в групата на "навъсените прагматици". Нихилизъм към закона Сред "стратегическите партньори" фигурират Франция, Германия, Италия и Испания - четири държави, които поддържат интензивни отношения с Москва и имат голямо влияние върху външната политика на ЕС. Литва и Полша са разглеждани като "воини на Студената война", тъй като се застъпват за много по-критична линия на ЕС. Въпреки тези различия двадесет и седемте като цяло нямат "интерес да приемат нихилизма на Русия към закона", изтъква докладът, който приканва ЕС към по-"настъпателна" политика в бившия Съветски съюз, без да се правят компромиси със "съблюдаването на правото".