Чавдар Найденов „Изучавайки вероучението, аз страшно много обикнах безбожието. Така се получи вероятно, защото учителят, който ни предаваше този предмет, така нехристиянски ни биеше, че и днес, когато слушам в църквата проповед за християнското милосърдие, аз се обръщам на всички страни да не би да ме цапардоса митрополитът с жезъла си или дяконът с кадилницата... Тоя факт е още едно доказателство, че впечатленията от ранната младост оставят дълбоки следи в душата на човека.“ Това е, разбра се, незабравимият Бранислав Нушич. Спомних си го, защото през изтеклата седмица в пресата цъфна съобщение, че Общественият съвет по изучаване на религия в училище към комисията по вероизповеданията на НС предлага да се въведе религията като задължителен предмет от I до IV клас, а от V до ХII като избираем. И остана незабелязано. Докато бяхме плашени с превръщането си в Троянски кон (шести такъв, след Полша, Словакия, Украйна, Унгария, Румъния и Германия, през които преминават или се строят тръби за нефт и газ) пропуснахме сигнала за поредния опит в училищата да бъде въведено вероучение. Въпросът изглежда периферен. Но не е. Председателят на въпросната комисия проф. Бакалов месеци наред в поредица интервюта уверяваше публиката, че ставало дума не за закон божи, а за общообразователен предмет. Но никак не е убедителен. Ако беше така, защо се опасява, че могат да възникнат проблеми поради недостатъчния брой квалифицирани богослови. За какво всъщност са нужни богословите? Та тъкмо те нямат квалификация за целта. Как един православен богослов ще разказва непредубедено за основите на будизма, да речем? И защо богослов, а не философ? Второ, религиознанието трябвало да се въведе, за да спомогне за преодоляването или поне смекчаването на ценностната и морална криза, която е придобила особено драстични форми именно сред младежта. Да оставим настрана предпоставяното тук като минимум спорно отъждествяване между морал и религия. Въпросът е, че религиознанието не може да се нагърбва с подобна задача, тъй като то, освен другото, сравнява религиите и „открива”, че техните норми зависят от историческия и културен контекст, степента на цивилизованост на съответния народ и т.н. Как ще внушава то християнски морални добродетели на базата на пастирския морал от Стария завет? Ерго, става дума не за познание, а за вероучение. Което фактически признава и самият проф. Бакалов. В едно от интервютата си той обяснява, че „...като православен християнин съм за православно обучение, но ... ще се появят веднага трудности, ако се отиде към конфесионално обучение. Защото ще възразят всички религиозни общности“ и ... „на практика няма да имаме такъв предмет”. ... „Не мога да разбера позиция, която изисква или всичко, или нищо”. Достатъчно ясно и откровено - религиознанието щe е просто първа стъпка към въвеждането и утвърждаването на закон божи. Наемам се да твърдя, че от това ще последват много минуси и само един плюс – в полза на атеизма. Да вземем само началния курс в училище - от първи до четвърти клас. Това са 220 хиляди деца. При средно 12,6 деца на клас, 8 часа месечно религия и 54 часа хорариум на учител, се получава, че са нужни допълнително 2587 учители. Т.е. увеличение на учителите в началната степен от сегашните 17054 на 19641 души, което прави 15%. Или иначе погледнато, с 15% се увеличава изискваното от училищата съкращение. Следователно трябва да бъдат уволнени хиляди учители, които учат децата на четмо и писмо, рисуване, музика , физическо възпитание, за да се освободят места за специалисти по религия. И тук говорим само за 1-4 клас, има още 8 класа. И това се предлага след учителската стачка, по време на която правителството се беше заинатило, че пари без реформи (т.е. съкращения) не дава. Защо?Как да не ти дойде наум, че вече години наред държавата произвежда във ВУ стотици богослови? В друго свое интервю в защита на каузата си проф. Бакалов си позволи да се позове на Волтер: Ако нямаше бог, трябваше да го измислим защото това е юздата на тълпите. Той Волтер и други неща е казвал, например „Смачкайте гадината” (за Църквата), но хайде, това е друга тема. Изключително смущаващ е подчертано авторитарният подход на професора. Той самият признава, че тази година само 16 хиляди ученици са се записали да изучават религия – това прави само 2,9 на сто. Т.е. само 2,9% от родителите желаят децата им да бъдат подложени на такъв курс, вместо да учат английски, компютри и т.н. А се предлага курсът да стане задължителен за всички. Вероятно „за да се обуздаят тълпите”. Хубаво. Ами демокрацията? Между другото в САЩ е забранено със закон в обществено училище да се провежда религиозно обучение. Там то е възможно само в неделни училища към енориите на съответните вероизповедания и в частни училища. За сметка на което съществува задължителен курс по гражданска етика, в който на учениците от ранна възраст се разяснява как се постъпва в цивилизовано общество, примерно, че няма два вида правила, едни за редовите граждани, други за елита. Там отдавна са наясно, че с „юзда” никого не можеш да научиш нито на морал, нито на вяра. Пък и ние си знаем от опит: ако искаш нещо някому да опротивее, вкарай го в учебната програма. Същият Нушич свидетелства „ето заради това обикнах аз многобожието. И съжалявам, че не сме запазили тази вяра. Защото, първо, колкото повече богове, толкова по-малко основни начала. Второ, многото богове не могат да бъдат така опасни, както един бог, и трето, ако имахме повече богове, нямаше да се изучава в гимназиите вероучение”. Ще кажете, ама той Нушич е бил безбожник и богохулник. Така да е. Но е получил възпитанието си в училище, в което закон божи е бил задължителен предмет.