Петкан Илиев Посещението на президента Владимир Путин в България породи нееднозначни коментари и анализи, в които или преобладаваха позитивните нотки, или отричаха постигнатите договорености с тезата за зависимостта на България от Русия. „Големият шлем“ е „Руска каска“ Първо, „Големият шлем“ според думите на президента Първанов си е чиста проба „Руска каска“. Ние пак ще си внасяме от Русия 99-100% от ядреното гориво, суровия петрол и природния газ. С ръста на икономиката ни отрицателното търговско салдо с Русия ще нараства и вероятно още през 2008 г. ще надхвърли 20 пъти стойността на българския експорт (сега тази разлика е 19 пъти). Тоест, ще продължаваме да бъдем зависими от руските енергодоставки. Едва ли обаче това трябва да бъде повод за трагедия, която играят някои опозиционни лидери, а по-скоро ролята на българското (българските) правителство(а) е да извлече дивиденти от това. Според прогнози на Министерството на промишлеността и енергетиката на Русия към 2015 г. делът на руския петрол в общото потребление на нефт в Европа ще падне от сегашните 24,9% на 20,6%, ако не заработят новите руски енергийни проекти, което би означавало свиване на европейския пазар. Една от големите руски надежди - за да не се сбъдне тази прогноза, е строителството на петролопровода „Бургас-Александруполис“. Нито едно от демократичните български правителства от всички цветове (за строителството на петролопровода се говори още от 1994 г.) не успя да изтъргува това. Заслугата е на сегашния кабинет, въпреки че условията на сделката не са от най-добрите. Все пак възможностите за участие на български строителни фирми и доставчици не е за пренебрегване, като се има предвид, че според думите на вицепрезидента на „Транснефт“ Сергей Григориев „ако на първоначалния етап на преговорите оценката за стойноста на изграждането на петролопровода е била около 700 млн. долара, то за времето на преговорите е поскъпнал до 1,2-1,7 млрд. долара“. Освен това България на своя територия ще има инфраструктура, енергохранилища, терминали и пр., което означава още доходи за заетите по проекта данъци за държавата и пр. косвени ползи. Турция се лишава от ролята на страна транзитер Второ, с подписването на трите енергийни договора България става един от основните играчи на енергийния пазар на Балканите, измествайки Турция (по брой на проекти за нови тръбопроводи на своя територия Турция нямаше равна на себе си на Балканите – петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан; газопровода Баку-Тбилиси-Ерзурум и др.). Събитията от последните месеци заставиха Анкара да се замисли за ролята си на основен играч на енергийния пазар и ако трябва накратко да се опише реакцията на турската страна, то това е разочарование, че „отново Турция беше пусната по байпаса“. На практика реализацията на проекта „Южен поток”, който заобикаля Турция, поставя под въпрос тръбопровода „Самсун-Джейхан”, както и бъдещето на проекта „Набуко”. А с подписването на договора за „Бургас-Александруполис” Турция вече е лишена от лаврите на основна страна - транзитер на енергоресурси, на чието място се намества България. Неслучайно публичните изяви на някои турски политици се свеждаха до въпроса: „Къде е прословутата европейска солидарност, след като всеки е загрижен за своите изгоди и ползи?“ (визирайки Италия за договора между „Газпром“ и италианската компания ЕНИ и България с проектите „Бургас-Александруполис” и „Южен поток”). В случая не трябва да се забравя, че икономическата логика и финансовата целесъобразност по отношение на ежедневната необходимост от гарантирани източници на доставки на енергоносители трябва винаги да стоят пред геополитическите задачи. За първи път сме на „кранчето“ Трето, България за пръв път успя да „осребри“ геостратегическото си положение не само като транзитни такси и потребление на газ и петрол, но и като възможност да държи транзитното кранче, така както понякога правят Украйна и балтийските републики. Според анализатора на МДМ Банка Андрей Громадин „Турция е толкова рискова транзитна държава, колкото и Украйна, доколкото техните интереси доста често не съвпадат с руските“. Четвърто, България отново ще се върне на енергийния пазар на Балканите като основен износител на електроенергия с изграждането на АЕЦ „Белене“. Дефицитът на ток в Югоизточна Европа ще продължи да се увеличава поради разрастващите се икономики. Освен това косвените ползи са свързани с намаляването на зависимостта на българската икономика от петролните горива. Пето, подписаните договори ще възродят и разширят инвестиционния интерес на големите руски компании. Президентът на „ЛУКойл“ обяви още миналата година, че замразява инвестициите в Турция за сметка на тези в Бургас. В крайна сметка негативите си ги знаем: екологични рискове; зависимост на страната от руските енергийни доставки; при държавни гаранции дял ще плащат българските данъкоплатци... все неща, които си ги знаем и опозицията постоянно си бае. Само едно не трябва да забравяме, че България е малка страна с отворена икономика и всяка инвестиция в инфраструктура е добре дошла. *Движение за обединение на всички християнски църкви