Онази вечер доказа колко лесно е да се бламира българското правителство. В сряда премиерът Сергей Станишев официално обяви, че по време на височайшата руска визита няма да може да бъде подписано споразумението за „Южен поток“. Така той успокои Брюксел и Вашингтон, че България е в европейския отбор за диверсификация на енергийните доставки. Преди самото кацане на руския президент Владимир Путин в София и външният министър Ивайло Калфин се изцепи, че подписване няма да има. В петък сутринта обаче Станишев обяви след извънредно правителствено заседание, че ще подпишем, като се отказваме от настояването за мажоритарен дял върху тръбата и скланяме и на 50 на сто. Какво се случи междувременно? На концерта в НДК Йосиф Кобзон просълзи нашенците с „Една българска роза“. Последва частна вечеря в резиденция „Лозенец“. Оттам – среднощно заседание на двете официални делегации в пиано бар „Синатра“. Някъде по пътя трябва да е бликнал „Южният поток“. Тук не става дума за ползата или вредата от самата тръба. А за българските импровизации. Те се родиха от мъглата в главите на управляващите по въпроса какъв точно е националният ни интерес. Ако сме „против“, казваме го ясно, но тогава Путин най-вероятно нямаше да стъпи в София. Ако сме „за“, както са италианците, пак го казваме ясно и обясняваме защо. Освен това междувременно не твърдим така категорично, че няма да подписваме, защото ставаме за смях, както се случи със Станишев и Калфин. Излиза, че енергийният министър Петър Димитров разбира повече от дипломация от първия ни дипломат, защото единствен в сряда каза, че въпросът е отворен. Така трябваше да говори и премиерът, та като подпишем за тръбата, по света и у нас да останат с впечатлението, че сме извоювали след тежки преговори важни за страната отстъпки. Но тези преговори бяха едва вчера следобед. Излиза, че на най-високо ниво са преговаряли някъде между „Лозенец“ и „Синатра“. Несериозно някак.