Доц. Чавдар Николов Приемането или неприемането на Турция в ЕС безспорно още дълго ще раздвоява европейското обществено мнение, както на политиците, така и на анализаторите. Въпросът далеч не е само в това къде следва да бъдат прокарани границите на Обединена Европа и дали Евросъюзът териториално би трябвало да прекрачва в Азия, или напротив - да се въздържи от такова разширение. Или дали е негова работа да въвежда светското начало, да налага демократични закони, институции, свободи и човешки права по европейски образец и да изисква съответното им изграждане и спазване в мюсюлманския свят. Предписанията на Брюксел не важат за турската армия Тук ще направим малко, но контекстуално отклонение в текста. Историята на втората най-голяма евроазиатска държава е история, еднозначно доказваща светската и цивилизаторската роля на армията в нея. Европейските институционални предписания за ограничаването на обществената роля на армията понастоящем означават своеобразен демонтаж на един от устоите на демокрацията в турското общество. Демонтаж, при това в условия, в които липсва яснота доколко другите социални устои на демокрацията са в състояние да поемат въпросната функция от армията и да я заменят. На моменти тук поеманият риск изглежда прекалено голям и опасностите – абсолютно непредвидими. Но все пак проблемът с присъединяването на Турция към Евросъюза се очертава преди всичко като стопански. Може ли в средносрочно или дългосрочно бъдеще ЕС икономически да си позволи едно, макар и строго кондиционирано, членство на Турция. Какви могат да бъдат издръжките и последиците от това за общността? С приемането на България и Румъния в ЕС се оформи сериозен благосъстоятелен дисонанс. Вече 6% от общото население на общността се оказват с БВП на глава от населението, който е приблизително наполовина по-нисък от този на най-бедната от останалите 25 страни – Латвия. Според статистиката на Световната банка БВП на България на човек от населението през 2006 г. възлиза на 4089 долара, а по паритетни курсове - на 10 124 долара. Румъния има показатели за БВП на човек от населението 5645 долара и за паритетен БВП на човек от 10 086 долара. Виждаме впрочем как вторият, реално отрязяващият благосъстоянието на хората, румънски показател независимо от разпространеното у нас от масмедиите мнение се оказва леко по-нисък от българския. Асиметрия на държавата и населението Съответните показатели за Турция са 5521 долара и 9072 долара. Което ще рече, че показателят за паритетен БВП на човек от населението в тази страна вече е с 10,4% по-надолу от българския. Но най-специфичното в турския случай е, че при него се касае не само и не толкова за показателя „на човек”, колкото до „асиметричния” мащаб на държавата и на населението й. Евентуалното приемане на 73-милионната наша югоизточна съседка в Евросъюза само по себе си и отведнъж би означавало рязко задълбочаване на разликите в благосъстоянието между държавите от ЕС. От гореспоменатия и съвсем не за пренебрегване 6-процентен дял на бедните при населението на общността отведнъж с евентуалното включване в ЕС на Турция показателят скача на 19% от цялото население. Сиреч делът на бедните в Обединена Европа би се утроил. А това би било развитие, което достатъчно далновидният ЕС едва ли ще си позволи в каквато и да е перспектива. В контекста на обсъждането на кандидатурата на Турция за Евросъюза при всяко положение обаче не бива да се игнорират и ред сериозни геостратегически предупреждения в духа на изречените от бившия германски канцлер и един от големите съвременни политически мислители Хелмут Шмит: «Само за няколко десетилетия пълноправното членство на Турция би могло да доведе до значими промени в културата на Стария контенент.» «Фактът, че враждебността и омразата се разпалват твърде лесно сред хетерогенно, смесено население, е от първостепенно значение при решаване на бъдещия въпрос за приемане на мюсюлмански държави в Евросъюза.» В частност, в казаното могат да се намерят доста състоятелни аргументи за формирането на една дипломатически изключително сдържана, а по същество негативна, позиция на България по въпроса с турското еврочленство. Обосновани аргументи Така че, макар преговорите с Турция за нейното еврочленство поради ред политически, дори геополитически, съображения понастоящем да са дефинирани като такива с "отворен край", все пак обоснованите аргументи от икономическо и геостратегическо естество еднозначно и дългосрочно говорят «против» встъпването на Турция в Евросъюза. За сравнение, Хърватия, Сърбия, Черна гора и Македония заедно имат население от 15 милиона души и евентуалното им приемане при икономически условия, съответстващи на сегашните, би качило “само” с два процентни пункта групата на крайно бедните в ЕС. Хелмут Шмит пише още, че «онзи, който проумее сегашното кризисно положение в ЕС, ще разбере, че е нужна по-дълга фаза, преди да се помисли за присъединяването на нови държави». По този начин графикът за разширяване поне до 2020 г. изглежда вече запълнен с приемането към 2010 година на Република Хърватия. Която за нас, българите, е благостоятелна държава. Хърватските показатели са 9611 долара БВП на човек от населението по текущи и 14 066 долара по паритетни курсове и така страната превъзхожда България и по двата показателя, съответно с 2,35 пъти и с 38,9%. Статусът на Турция – най-рано след 2020 г. До края на следващото десетилетие може да се очаква и евентуалното еврочленство на Сърбия, Черна гора и Македония. По този начин във времеви аспект статусът на Турция предстои да бъде решаван най-рано след 2020 г. Но поне засега нещата, погледнати през призмата на еврочленството на тази страна, не изглеждат никак оптимистично. Везните още по-определено се наклоняват в отрицателна посока, особено ако към икономическите и геостратегическите аргументи се добавят също негативните сигнали, насочени против светското начало в турската държава, които непрекъснато се излъчват от страна на днешните нейни управляващи. Негативни сигнали излъчва, откровено казано, и самото турско общество, което с вота си докара на власт днешните управляващи.