Софийските улици “6 септември” и “Стефан Караджа” образуват тъй нареченото Т-образно кръстовище току пред парадния вход на Министерството на вътрешните работи. Та точно там, пред погледа на дежурния полицай, неизвестен баровец бе паркирал джипа си, като бе извършил три нарушения наведнъж – не бе спазил разстоянието от ъгъла, не беше оставил метър и половина разстояние от стената, поради което майки с колички и възрастни хора трябваше да преодоляват препятствия по уличното платно, и най-главното – беше се наместил между два знака, забраняващи спирането. По такъв начин, помислих си в първия момент, безнаказано може да паркира само министърът, но той най-вероятно бе дошъл на работа със служебна кола, така че отпада от списъка на заподозрените. Спомних си за тази случка неотдавна, когато преди празниците грижовен началник от МВР посъветва гражданите да внимават за джебчии по пазарите и ако имат намерение да пътуват нанякъде, да подсигурят жилището си с още една врата и алармена система. С други думи – каза ни да се оправяме сами и да не разчитаме на полицията да пази нас или собствеността ни. Само дето не съобщи адресите и телефоните на фирми за врати и аларми, но изказването му беше точно като на рекламен агент. Спомних си също как преди няколко години шефът на бургаската полиция даваше интервю по радиото преди началото на курортния сезон. Попитаха го има ли някакви рискове за летовниците, а той отговори, че могат да бъдат спокойни, органите държат под око криминалния контингент, дори каза точно колко са наркопласьорите в областта му. Сякаш получава заплата, за да ги брои, а не да ги лови... Като слуша такива неща, човек някак естествено се пита – за кого всъщност работи МВР? Ами ето за кого. Охранява например срещу заплащане футболни мачове между две акционерни дружества, които са всичко друго, но не и обществени организации. Има си тарифа - толкова за офицер, толкова за сержант, плюс безплатно медицинско обслужване на служителите и на човекоподобните в публиката, които все пак намират начин да се сбият, въпреки охраната и разстоянието от поне сто метра помежду им. Или пък полицията охранява синдикални протести. Там се сбират уж по-интелигентни хора, но протестират по същия цивилизован начин, заради който аз се страхувам да ходя на футболни мачове. Или пък проверява дали сме сключили застраховка “Гражданска отговорност”. Иначе казано, полицията пази интереса на частните застрахователни фирми. Това, че законът я задължава да го прави, не променя нещата, законът изисква от водача и най-малко основно образование, но за него никой никого не проверява. Така че тя работи не за обществен, а за частен интерес. При това положение е напълно естествено преди всичко своя интерес да гледа и полицаят на пътя, и висшият началник, който се бори с международния трафик на дрога. Защо не, след като КАТ може да ни прибере десетки милиони за нови регистрационни табели и синът на началника да си оближе пръстите до лактите? И какво друго му остава на обикновения човек, освен да мисли за самоотбраната си? Но нали всичко ново е добре забравено старо, сетих се как един главен секретар на МВР от царско време препоръча на гражданите спешно да се изнасят от заведения, в които влизат добре облечени бизнесмени, а на кметовете – да организират доброволни отряди, подобни на онези преди демокрацията. Тогава той не разсея съмненията дали това няма да направи излишно МВР заедно с главния му секретар и министъра дори. Сега обаче е кмет и действа за създаване на общинска полиция. Което може и да не отговаря пряко на въпроса за кого работи МВР, но поне малко изяснява нещата за цивилния човек...