Обществените поръчки са уникална сфера, където цените имат огромен потенциал да се надуват, защото във въпросния сегмент на икономиката участват чиновници, които са и невежи, и небрежни, и подкупни. Спомням си един фейлетон на гениалния Арт Бъкуалд как цената на бомбардировач упорито не можела да се вдигне до заплануваните за целта 100 милиона долара. И съветът от военното министерство, сиреч от купувача, гласял : ”Ами сложете му кожени седалки”. Аз лично вече не се надявам да получа отговор на въпроса, който зададох преди десетина години, но въпреки това ще го повторя. Като как разходите на софийската община за събиране на боклук се вдигнаха пет пъти със сключването на концесията? По националната телевизия тези дни не пропуснаха да ни осведомят, че мафията била държала сметосъбирането в Неапол и затова там завод за изгаряне на боклук още не бил построен. Елементарният въпрос, който всеки софиянец неминуемо би си задал, проследявайки набиващия се в очите паралел, е - а кой тогава държи извозването на боклука в българската столица? Няколко числа, които обществото трябва да знае Дължината на улиците на София отначало ни я обявиха за 2800 километра, а след няколко дни тя нарасна на 4400 километра. Което в никакъв случай не означава, че общината задъхано е наспорила с изграждането на нови вътрешноградски магистрали, а просто става дума за поредното недоразумение. Последното в българските условия следва да се приема спокойно и с подобаващо чувство за хумор. В нашите сметки ще работим с по-голямото число. 8 милиона лева, отпуснати годишно за снегопочистването на столицата, разхвърляни на километър правят по 1818 лева. В малките улички на София снегопочистваща техника нито влиза, нито има перспектива някога да проникне заради паркираните в тях возила и заради прочие други обективни причини. Така че спокойно можем да приемем, че 2/3 от общата дължина на улиците в столичния град не се почистват и следователно средствата на километър нарастват 3 пъти, за да достигнат 5154 лева. Закръгляме ги на 5000 лева. Какви разходи обаче биха могли да стоят насреща, при това сметнати по цени на дребно. Да кажем, че една снегопочистваща машина струва 200 000 евро и има ресурс от 100 000 километра. Дотолкова, доколкото снегопочистването е сезонна работа, нормално би било амортизацията тук да е на километър, а не по години. В Европа лично съм виждал да се рине сняг с камиони от модели, произвеждани преди повече от две десетилетия. При такъв подход амортизационната квота на техниката за снегопочистване на километър става 2 евро или 4 лева. Ако съответната машина харчи даже по 100 литра нафта на сто километра, то разходът на километър е 1 литър, или горе-долу 2 лева. 100 килограма сол на километър означава, да речем 40 лева. Дотук разходите са 46 лева за ринене на сняг на километър. Да сложим и 14 лева за труд и стигаме до числото 60 лева за километър. Пет пъти в годината да пада сняг, който да подлежи на изриване, прави кръгло триста лева на километър. Щедро добавяме отгоре 200 лева „за непредвидени разходи” и стигаме до числото от 500 лева на километър за почистване от сняг. Мислят ни за балъци и май сме такива Как тогава да се изразим някакси по-прилично? Май няма начин на това място човек да не изръси нещо по-соленичко. Ама много голяма - десетократна ни се вижда разликата между 500 лева и 5000 лева. На всичкото отгоре общината щяла идната зима да увеличи на 12 милиона лева средствата, отделяни за чистене на сняг. При горните условия на километър стават кръгло цели 8000 лева. А между 500 лева и 8000 лева разликата вече е още по-голяма от досегашната - шестнадесетократна. Впрочем в публичното пространство прозвуча преди броени дни още едно учудило ни число. Че според трите фирми-концесионери само горивото за снегопочистването на София би струвало 48 милиона лева. Делим тази сума на горепосочената обща дължина на столичната улична мрежа и получаваме по 10 909 лева на километър. След което задължително започваме да се питаме откъде идва и къде би отишла разликата между 10 лева и 10 909 лева стойност на горивото за километър изриване на сняг. За какви точно балъци ни мислят оттам? А може би пък действително сме такива. На предишния концесионер софиянци закупиха „Бугати” за 1,2 милиона евро. На приятелката му се чу, че сме подарили яхта, на сестра й - не знам какъв си точно супер „Мерцедес”. Мисля, че би било най-добре ние, софиянци, да вземем да подарим един цял „Титаник” съвкупно на всички концесионери на общински услуги в столицата, стига обаче да сме сигурни, че те ще се качат на борда. Няма прозрачност – почват съмненията А казано по-сериозно – калкулациите на монополистите следва да се проверяват постоянно от независими експерти. Не твърдя, че моите по-горе приведени изчисления са най-точните възможни, но нека да ги опровергаят и да видим как ще стане това. Дайте да видим най-после какво им струва на концесионерите събирането на боклука и почистването на снега в София, колко печалба си начисляват и декларират и дали това, което ще покажат като разходи и разценки ще отговаря на истината? Прозрачността като неотменим критерий за обществените поръчки и концесиите не е измислена случайно. Иначе започват едни основателни съмнения за черни партийни касички, за безмерно лично обогатяване на политици, за неприлично големи печалби на фирмите и пр. и пр. И е много интересно защо в момента, в който в публичното пространство упорито започна да се говори за далавери в софийското сметоизвозване, концесията спешно смени собственика си? А таксите за боклукоизвозването и снегопочистването, плащани от софиянци, практически си останаха все същите.