Европейската комисия (ЕК) дава на бедните страни-членки на ЕС, 20% увеличение на емисиите, но с промяна в базовата година - от 1990-а на 2005 г., съобщи Ройтерс. През 1990-а тези бедни роднини още доизживяваха социализма си и индустриите им още бълваха тонове емисии. През 2005 г. голяма част от онези комини вече не димяха... Изискванията на Брюксел са 27-те страни от общността да намалят емисиите си с 20% до 2020 г. За какво й е на България този бонус обаче при положение, че вече сме намалили квотите си на вредни емисии с 59 млн. тона? Приносът ни е достатъчен, за да получаваме някакви утешителни награди. Увеличаването или намаляването на емисии е колкото борба за по-чиста природа, толкова и бизнес. Бизнесът е кой колко емисии ще получи и как ще ги търгува. Ясно е, че най-много квоти ще имат големите индустрии, сиреч развитите европейски икономики. „Малките човечета“ пак ще ги догонваме. Проблемът е, че не сме подготвени нито за тичането, нито за борбата за повече емисии. Нямаме стратегия за устойчиво развитие, не се внедряват нови и модерни технологии, няма и човешки ресурси. Така че преди битката за емисии да бяха намерили първо емисарите.