Проф. Димитър М. Иванов, д-р на икономическите науки По това време на годината е нормално да се правят равносметки и да се мисли за идващите 12 месеца. Но нещата в българската икономика днес са по-сериозни и по-тежки, откогато и да е било. Крайно време е управляващите, държавното ръководство, лидерите на всички партии да разберат, че икономиката ни просто не може да продължава да се развива, както бе досега. 2008 г. и 2009 г. ще са особено трудни години за световната икономика - още повече за българската. Обръщайки се назад, анализаторите няма как да не си спомнят, че още в 2005 г. икономиката ни - независимо от официалните макроикономически показатели, даваше сериозни признаци на изоставане минимум в регионален план. Липсата на разбиране от страна на управляващите за глобалните размествания в света, остарялата традиционна икономическа политика – доведиха до това не само да продължим да сме последни по стандарт на живота в ЕС, но и да бъдем изпреварени от Румъния и Хърватия. 2008 г. - слаб растеж и висока инфлация Сега България навлиза в своята втора година на членство в ЕС при безпрецедентни икономически условия в света – нещо, за което неколкократно предупреждавах през последните 2-3 години. Ветровете, задухали в световната икономика през 2007 г., се превърнаха в силни ураганни бури още в самото начало на 2008 г. Още в първите дни цените на златото и платината достигнаха рекорди логично, след като и петролът за втори път постигна цена от $100 за барел, тласкайки инвеститорите спешно да купуват ценни метали с оглед на известна сигурност спрямо идващата инфлационна буря. Златото достига вече $900 за унция за първи път от 28 г. насам, следвайки вълната от повишаващи се цени на суровини и храни – от пшеницата до медта и оловото. От ОПЕК признават, че не са в състояние да спрат повишаването на цените на петрола. Няма съмнение, че 2008 г. ще бъде година на слаб растеж и на високи равнища на инфлация. Непредвидимата реалност на геополитическия контекст ще бъде също силен фактор. Според доклада на Световния икономически форум – «Глобални рискове 2008», годината ще бъде рекордна за последното десетилетие по степента на политическа и икономическа несигурност. У нас силното инфлационно и политическо напрежение ще оказва изключително силно влияние. Разделянето на „двете Българии“ продължава Този инфлационнен ураган, съчетан в комбинация със силната криза на доверие у нас към управляващата коалиция допълнително усложнява характера на икономико-политическия климат през 2008 г. Голямото разделяне на „двете Българии”, за които подчертах по време на последните президентски избори – за съжаление продължава неотстъпно. В интервюто си за “Панорама” на БНТ, излъчено на 21 декември 2007 г., премиерът Станишев - с цел да покаже, че стандартът на живот у нас се повишава, даде редица неуместни примери като върхът бе позоваването на факта, че «за първите 9 месеца на 2007 г. има с 25 % увеличаване на закупуване на нови коли в сравнение с 2006 г.». Този пример само показва дълбокото и бих казал опасно неразбиране на реалната икономическа ситуация в България. US рецесия, скъп петрол, крънч + скъпо евро В икономиката на ЕС и най вече в еврозоната, идващата рецесионна буря от Америка, съчетана с поскъпването на петрола, с кредитната криза, с намаляващите инвестиции и със силното евро води до остро забавяне в икономическото развитие. Някои от най-големите евроикономики ще се доближат до състоянието на стагнация и даже до рецесия. Италия ще изпита най-силни трудности поради повишаването на еврото. Германия също е изправена пред слаба в икономически план година. Как засилването на кризата ще повлияе на икономиката ни през 2008? Има ли отговор българското правителство на този въпрос? Способна ли е икономическата ни политика да „отблъсне” влиянието на кризата? Правителството мълчи... Не бе обърнато внимание и на серия икономически анализи и доклади, подготвени от експертни колективи от икономисти и социолози под егидата на президента на Република България, в които отдавна се подчертава спешната необходимост от сериозен обрат във водената икономическа политика. Кеш-ът от излишъка: тортата е изядена Мълчи се, че потребителският сектор ще бъде силно повлиян от затягането на кредитната дисциплина, започнало м.г. и чрез повишаването на лихвените проценти. Вътрешният бизнес ще продължи да расте, но твърде бавно, тъй като повечето фирми са изправени пред далеч по-високи капитални разходи, а и поради нарастващата инфлация търсенето ще намалее. Потребителското търсене, което основно подпомага растежа на БВП, ще бъде силно спънато от високите енергийни цени и опасността от началото на спада на цените на имотите. Опасно се мълчи, че засилването на инфлационната буря у нас е на път да предизвика още по-дълбока криза за стотиците хиляди борещи се ежедневно с оживяването си български пенсионери. У нас „кеш има,” казва Станишев, от бюджетния излишък - с други думи от парите на данъкоплатците - “и ние ще го използваме, за да решаваме важни инфраструктурни проблеми” – които (нека да не си правим илюзии!) в по-голямата си част са политико-партизански „оцветени” проекти. Ако всичко е наред с икономиката ни, то защо България продължава да има рекорден дефицит по външнотърговската сметка? Защо мозъчният потенциал на нашата страна не прави икономиката ни по-производителна? Защо вместо да се развива една нова индустриална база, с която достойно да се конкурира в 21 век, цялата ни икономика се е насочила към търговия с недвижими имоти и апартаменти, а банките не престават да „се ритат по кокалчетата”, за да дават все повече и повече рискови кредити? Защо образованието ни и здравеопазването изостават от всякакви европейски критерии, а като цяло публичният сектор се намира в ситуация на тотален колапс, от чието излизане ще са нужни не години, а петилетки не на бюджетен излишък, а на реален бюджетен дефицит? Докога ще продължаваме да се самозалъгваме, че имаме стабилна икономика, със стабилни макроикономически показатели, когато всички знаем истината – че тази стабилност е само на хартия, а всъщност реалната ни икономика е на глинени крака? Забравяме простата истина, че доказателството за наличието на тортата е в нейното изяждане. Всички видове дълг растат като отпреди Когато правителството и експерти говорят за огромния дефицит по външнотърговската ни сметка, нека да не „изпуснем да видим гората заради някои дървета”. Този показател е исторически и рекорден за цяла Европа, но не бива да забравяме, че това, което всъщност още повече драматично тежи, е финансирането на „акумулирания” дефицит – т.е. на чистия външен дълг, който се върна на величина отпреди политическите промени от 1989 г. Истината е, че имаме грешна икономическа политика, при която произвеждаме малко, спестяваме твърде малко и затова непрекъснато се налага да заемаме отвън. Всички видове дълг (брутен външен, фирмени, домакински, потребителски, жилищни) са се увеличили, а правителството ни припява: „Не се тревожете, бъдете щастливи и оптимисти”! Това, което е свръхтревожно, е, че този натрупан дълг, липсата на реални динамични фактори на растеж, на структурни реформи, високата инфлация и лихвените проценти – всичко това в комбинация усложнява неимоверно финансово-пазарните условия у нас и поставя всеки един гражданин, всяко домакинство на кръстопътя на серия от конфликтни икономически решения. За пореден път подчертавам, че във фискалната политика бе допусната груба грешка с преминаването към плоския подоходен данък от 10%. Фискалната политика е гъвкав инструмент, който трябва да може да се използва и в двете посоки – и нагоре, и надолу в зависимост от целите за стабилизрането или оживяването на икономиката, както и от съответния бизнес цикъл. Може ли правителството да каже как отсега нататък ще го ползва, след като той няма вече накъде надолу да върви?