До края на месеца в Министерски съвет трябва да бъде внесен новият закон за студентското кредитиране. Тепърва ще се решава дали заемите да покриват само таксата за следване, или бъдещите висшисти ще получават и пари за харчене. Има обаче реална опасност парите на ръка да създадат нова професия – студент. Изхранването на гърба на банките и държавата няма да е толкова трудно, при положение че входът към висшето образование става все по-лесен. Единственото условие за получаване на кредит - уверение от университета, сигурно ще може да се набавя и от не-студенти. Все пак търсенето определя предлагането. И ако получаваш поне минимална заплата за усилията си да ходиш на лекции, които не са дори задължителни, защо да не запишеш едно висше. Пък било то и в най-безперспективния колеж. Там приемат куцо и сакато с отворени обятия, защото се плаща. Няма значение дали парите идват от банката или от семейния бюджет. И тъй като система за студентско кредитиране трябва да има, решението остава само едно - заемите да покриват само парите за такси. Освен това те не трябва да попадат в ръцете на студентите, които могат да ги изхарчат по кръчмите, а да се превеждат направо по сметките на университетите. Така хем вълкът ще е сит, хем агнето - цяло.