Кристин Димитрова На излизане от съдебната зала в Стара Загора сръбският наркотрафикант Будимир Куйович направи пряко обръщение към българските медии. Нададе вик “Снимайте” и вдигна два средни пръста срещу насъбралото се множество. Какво ли може да е посланието на Куйович? Вероятно сме свидетели на пърформанс, чрез който творецът иска да насочи обществото към авторефлексия. Но да се спрем на биографията на автора или поне на тези части от нея, които достигат до публичното внимание. През 2002 г. Куйович идва в България заедно с Бранимир Драшкович и двамата организират трафик на хероин за Западна Европа и на амфетамини към Турция. Още тогава проличава талантът на двамата, след като много хора у нас не успяват да отворят и една лавка, докато те идват от чужбина и веднага свързват Изтока със Запада. През 2005 г. Куйович превзема сцената сам. Задържан е по обвинение, че ръководи нарколаборатория за синтетични наркотици в с. Дивотино. Тук истината очевидно тръгва в двете посоки, очертани от средните пръсти на подсъдимия. Той е освободен от съда, което се случва с невинните хора, и същевременно е експулсиран от страната ни за 10 години, което се случва с виновните. Този концептуален акт на Куйович крие цитат от Лиотар, според когото в постмодерната ситуация универсалните истини се разпадат на множество малки разкази. През 2007 г. игрите на Куйович с традиционните форми на българското правосъдие бележат своеобразен апогей. В началото на годината Свиленградският районен съд го осъжда за незаконно влизане у нас с фалшив паспорт, като се има предвид, че 10 години от предишната присъда още не са изтекли. Фактът, че в края на същата 2007 г. Куйович, заедно с още три лица, е хванат да вкарва в България 60 кг хероин, показва няколко неща. Първо, че Свиленградският районен съд също го е пуснал да си ходи по живо по здраво. Второ, че Куйович много не се е притеснил от вмешателството му. Трето, че нищо не може да отклони артиста от истинското му призвание. В Корея обаче средният пръст се използва за посочване. В такъв случай жестът на Куйович ще излезе, че не е акт на творческа себеизява, а указание накъде да гледаме. Къде сочат двата му пръста? Към върховете. В атмосферните им слоеве един зам.-директор на полицията в Разград е успял грозно да подведе главния секретар на МВР да парафира издаването на документ за самоличност на човек, който по принцип не трябва да бъде на наша територия, а през свободното си време обикаля българските съдилища. Как точно го е подвел, никой не обяснява. Сега вече съвсем ще спре да обяснява, защото въпросният бивш зам.-директор подписа пред Военна прокуратура, че няма да дава изявления. Малко преди това успя да каже, че МВР осигурява чадър над трафика и производството на амфетамини. Българският чадър отново е актуален, а циклонът Куйович вече се изплъзва към стратосферата. Оказва се, че висшите кръгове в България, колкото и тесни да са, успяват да поберат и фирмени обръчи, и братовчедски мрежи. Не е изключено и друго тълкуване. Със средните си пръсти Куйович е искал да ни напомни за съвета на Буда да изберем средния път – между разгула и аскетизма, – оборвайки метафизиката, според която нещата или съществуват, или не съществуват. И да ни подскаже, че истината хем ще се разбере, хем няма да се разбере. Хем ще има осъдени, хем няма да има осъдени. Хем ще си наплискаме лицето за пред Европа, хем няма да прибързваме с банята по стар нашенски обичай. Но това са дзен коани. Понякога средният пръст, както казва Фройд, си е просто един среден пръст.