Иглика Горанова „Ние не сме снегопочистваща агенция, не се занимаваме с чистенето на речни корита, с изграждането на хидросъоръжения и не трябва да се прехвърля на нас тази отговорност“, заяви във вторник пред bTV министърката на бедствията и авариите Емел Етем. Според нея виновни за зимната криза, в която загинаха 12 души и стотици си изпочупиха крайниците, са единствено и само кметовете, областните управители и министрите, които не принадлежат на нейната партия. Тя и подчинените й служители – около 170 на брой, са невинни. Парадоксално е, но Етем е права. Законодателството у нас е такова – за областните управители са отговорностите, за кметовете и фонд „Републиканска пътна мрежа“ – снегопочистването, а за министерството на бедствията – разпределението на парите за бедствия. То прибира милионите от държавната хазна и ги раздава по области, връхлетени от кризи чрез комисия, ръководена лично от Етем. Бюджетът на ведомството е над 300 милиона лева. По законите на Мърфи Бедствията у нас са по-болезнени и гадни, отколкото всъщност са,защото нормативната база на управлението у нас е стъпила здраво върху основния закон на Мърфи: „Ако нещата вървят зле, бъдете сигурни, че ще станат още по-зле!“, и неговото първо следствие – нищо не е толкова лесно, колкото изглежда. В сряда областни управители прекараха в четене и тълкуване на законите – за администрацията и за бедствията и авариите, за да разберат в какво се състои вината им и колко голяма е тя, признаха пред „Класа“ експерти от Министерството на държавната администрация. Управителите открили, че са виновни, но не съвсем. Ние също се разровихме в нормативната база и ето какво открихме. Двувластие в законите за администрацията и бедствията По закона за администрацията, който е обнародван в ДВ през 1998 г. областният управител е този, който провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и ръководи дейностите по защита на населението, културните и материалните ценности, околната среда, както и по овладяването и преодоляването на кризи в областта. Освен това председателства и съвета по сигурност и овладяването на кризи. По закона за бедствията, който е приет през 2006 г., нещата изглеждат по-различно. Там в чл. 67 пише, че министърът на държавната политика при бедствия и аварии осъществява дейностите по гражданска защита и защита на населението, като координира изпълнението на дейностите и контролира изпълнението на превантивни мерки за защита на населението относно потенциално опасните обекти и дейности. На подчинение на това министерство са Главната дирекция „Национална служба „Гражданска защита“, както и финансовия ресурс, който отпуска бюджета за бедствия и аварии. Контролът по спазването на закона се осъществява от министъра. Областните управители също координират дейности. Те стават ръководители на кризисен щаб в областта и имат правото да обявят бедствено положение в дадена област. Но без да имат финансов ресурс и без да могат да нареждат каквото и да е на „Гражданска защита“. С пясък от Каварна – диги във Видин Кметовете са трета губерния – те организират защитата на населението и снегопочистването със собствен ресурс. Затова и бившият кмет на Видин Иван Ценов например направи диги срещу наводненията с пясък от Каварна. Така нормативно отговорността съвсем спокойно се размива и Емел Етем е права, когато казва, че не е виновна. „По закон тя поема ръководенето на процеса, когато няколко области обявят бедствено положение“, обясни пред „Каса“ Олимпи Кътев от НДСВ, бивш областен управител на София област. И тъй като само Русе обяви бедствено положение, а другите не са, Емел Етем е останала да си почива. Някой казват, че в чужбина, а други - на Боровец. „Може да се помисли след това бедствие дали е редно трима министри - Асен Гагаузов, Петър Мутафчиев и Пламен Орешарски - да отговарят за една агенция, каквато е фонд „Републиканска пътна мрежа“, каза пред „Класа“ Силвия Алексиева, депутат от БСП. Нейни съпартийци са още по-крайни – те смятат, че министерството на бедствията е излишно, след като 170 души се занимават с писане на методически указания и с взимане на решения на коя бедстваща област да се отпуснат пари и дали да се отпуснат изобщо. До три седмици тройният съвет на коалицията трябва да се събере, за да види кой какви отговорности има и защо при толкова много ведомства кризите са неконтролируеми. Наскоро Георги Ангелов от Института за пазарна икономика предложи нещо разумно на фона на това управленско нормотворчество - вместо да се харчат парите на данъкоплатците за министерството на бедствията и авариите, е по-добре да се има застраховка „Бедствия и аварии“. Така бюрокрацията ще отпадне и вместо нея ще има пазар и конкуренция. А данъците на хората ще намалеят с около 300 милиона лева – колкото е издръжката на министерството на бедствията. Безпомощните държавници Кратък поглед върху задълженията на областните управители и ресурса, който имат и с който трябва да провеждат регионална политика, показва, че у нас тази длъжност е марионетна. По закона за администрацията областните управители трябва да координират секторните политики на държавата на регионално ниво – чрез комисии и съвети. Общо 54 стратегии и програми влизат в обхвата на задълженията им. Ето как обаче те се справят с отговорността да провеждат държавната политика на територията на областта. В областта на данъчната политика и финансовия контрол, които изискват безпрепятствено финансиране на бюджета, областните управители са безпомощни. Към тях няма нито комисии, нито съвети, свързани с този сектор. Същото е положението в сектор икономика, култура и образование, околна среда. Най-безспорното право на областния управител е, че може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му.