Пет месеца след кървавата трагедия край р. Ропотамо случаят „Стависки“ най-после влезе в съдебната зала. Влезе, но за пореден път родната Темида се оказа освен с вързани очи, и с вързани ръце – делото не тръгна по същество. Но този път причината не беше нито сбъркан, неясен или непълен обвинителен акт, нито липсващи страни или свидетели в съдебния спор. Препъникамъчето се оказа абсурдното и противоречиво законодателство, което стои в основата на демократичната ни република. Според съда оцелялата по чудо Мануела Горсова трябвало сама да предяви гражданския си иск, защото докато прокурорите се мъчеха да сглобят обвинение по делото, тя взела, че станала пълнолетна. По тази причина родителите й не могат да я отменят в това задължение, без тя да ги е упълномощила лично. Но как да ги упълномощи Мануела, докато е в кома, законодателят мълчи. А мълчи, защото когато е трябвало да говори, вероятно друг е гласувал с неговата карта, но това е друга тема. По-важното е, че за пореден път българското правораздаване е в привиден шах-мат заради „вратичките“, които депутатите ни, затънали в лобизъм, волно или неволно са оставили в иначе сравнително новия НПК. И докато Темида се опитва да освободи ръцете си от стегнатата законодателна примка, семействата на загиналия Петър и едва оживялата Мануела могат само да се надяват отново да не станат невинни жертви на катастрофа. Този път съдебна.