Повторното назначаване на на Пламен Марков за селекционер на А националния ни отбор по футбол предизвиква доста смесени чувства. Истина е, че начело с него представителният ни тим за последен път игра на голям форум – финалите на европейското първенство в Португалия през 2004 г. Оттам обаче отборът ни си тръгна безславно, губейки и трите си мача. Марков бе уволнен и на негово място бе назначен Стоичков. Авантюрата с най-титулувания ни футболист в ролята на треньор на национален отбор доведе до пълно фиаско, като Камата успя да скапе един, общо-взето, добре изграден от предшественика си състав. Резултатът беше отсъствие на тима ни от финалите на Световното през 2006 и предстоящото Европейско през лятото на тази година. За кратко Димитър Пенев също бе впрегнат да помага, но не успя да събере разсипаното от Стоичков. Повторният избор на Пламен Марков за национален селекционер може да се приеме като опит за ревизия на основателността на уволнението на треньора от предишното ръководство на БФС, начело с Батето. Може би Боби Михайлов смята, че при втория си опит Марков ще успее да издигне реализацията на генерацията на Бербатов,Стилян и Мартин Петрови като национали на България на по-високо ниво. Остават обаче отрити няколко въпроса: След годините на неуспехи с български селекционери защо най-накрая не бе пробвано с някой доказал се чуждестранен специалист? Също така шефовете на БФС трябва да отговорят не ги ли смущава фактът, че през 2007 г. Пламен Марков бе уволнен от два отбора – от ЦСКА и мароканския „Уидад“. А и любопитно е как севлиевчанинът ще работи с очертаващия се шампион ЦСКА, след като претендира, че бившият му клуб му дължи повече от половин милион лева.