Адриана Младенова, Институт за пазарна икономика Това правителство несъмнено ще бъде запомнено с реформите в областта на данъчното облагане, които реализира. Макар и под обществен натиск и в несвойствена обстановка, има изгледи да стартира и реформата в средното образование. Приватизацията на държавни компании обаче не може да се каже, че е приоритет на тристранната коалиция. През последните години се сключват все по-малко на брой сделки за раздържавяване на държавни предприятия и продажба на държавни активи. До края на ноември 2007 г. са постъпили 417,7 млн. лв. в държавната хазна от приватизация или 2% от общите приходи в бюджета. През 2006 г. приходите от приватизация са били 718,7 млн. лв., докато през 2005 г. – 1,44 млрд. лв. Има ясна очертана тенденция за намаляване на приходите от приватизация с всяка година. Логичен е въпросът дали няма какво да се приватизира или правителството няма желание за това? Защото освен приходи за хазната, приватизацията се прави с цел повишаване на ефективността на изразходване на ресурсите в икономиката. Във всяко министерство има звено „управление на собствеността“, който се занимава със стопанисване на държавни предприятия и активи. Ако те се приватизират (по прозрачен начин), не само че дружествата ще се управляват по-успешно, данъкоплатците няма да финансират губещи дейности и предприятия, но и това би спомогнало за намаление на държавната администрация. Което също е една от заложените цели през 2008 година. Забранителният списък В момента в така наречения забранителен списък за приватизация фигурират 115 дружества с над 50% държавно участие. Голяма част от тях се стопанисват неефективно, не предоставят качествени услуги или не отговарят на предназначението си. За пример ще посочим БДЖ, което на година гълта стотици милиони лева, Български пощи, Булгартабак и др. В последните дни на 2007 г. Министерският съвет прие промени в Закона за приватизация и следприватизационния контрол. Въпреки че се предвижда 39 компании да отпаднат от забранителния списък, нови ще бъдат прибавени – сред които 9 спортни обекти като Национален стадион „Васил Левски“, Зала „София“ и Агенция за дипломатически имоти (АДИС). През тази седмица се появиха прочувствени изказвания на директора на НДК в пресата, който заяви, че брани Двореца на културата от апетити на определен кръг управляващи, които искат да го приватизират. Така се насажда в общественото съзнание тезата, че раздържавяването е равносилно на разграбване, злоупотреба с имущество, лесни пари за избрани. Което в много от случаите не е далеч от истината, но не заради наличието на провал на пазара или грешна идеология на капитализма, а заради практиките на рентиерство и злоупотреба с власт, които са възможни само при наличието на държавни интервенции и изземване на правомощия и присъщи дейности на частния сектор от страна на държавата. Тези опасения не са аргумент срещу приватизацията. Напротив, трябва да се атакуват не симптомите, а причините за наличието на корупция и непрозрачно взимане на решения. Което означава, че приватизация трябва да има, но тя трябва да бъде прозрачна, при строги правила и открита конкурсна процедура. Пример за това е приватизацията през борсата. Друг е въпросът кои обекти трябва да се приватизират и кои не? Тезата, която се поддържа от ръководството на НДК, е, че Дворецът трябва да остане „на хората“, защото е символ на „народната“ култура. По-добре частен НДК, отколкото държавен мастодонт На интернет страницата си Националният дворец на културата е представен като „синтез на модерна архитектура с пластични изкуства“. Още по-нелепо, с умиление за миналото звучат думите: „В него (НДК) има повече желязо отколкото в Айфеловата кула, под покрива му са съсредоточени както културният живот на столицата, така и престижна конгресно-конферентна дейност, делови и политически събития. В този смисъл той е уникален“.