"Икономист" Разумните хора се махат тази седмица от Ерусалим. Ясно е, че хаосът в трафика ще е пълен, когато Джордж Буш и придружаващите го лица - около 800 души, охранявани от хиляди израелски полицаи, минават бавно в група бронирани коли. Като капак ще има и специален хеликоптер, който да отведе президента в Капернаум, Северен Израел, където Исус е избрал своите апостоли. Не е толкова ясно обаче какво ще донесе Буш на своите домакини освен задръствания. Човекът, който се надяваше, че неговата интервенция в Ирак през 2003 г. ще донесе мир на палестинците и демокрация за арабите, определено не надхвърли очакванията. Затова основните цели на обиколката, която той започва на 8 януари, са по-скромни: да даде тласък на мирните преговори между Израел и палестинците, които той започна в Анаполис през ноември, и да подкрепи американските съюзници срещу Иран. На конференцията в Анаполис израелският министър-председател Ехуд Олмерт и палестинският президент Махмуд Абас обещаха смело да разговарят по въпросите за "окончателния статут" като границите, Ерусалим и бежанците. Но преговорите вече бяха вгорчени от обичайните жалби. Абас ще благодари за увеличаването на чуждестранната помощ за палестинците, вдъхновена от Анаполис и координиращата роля на Тони Блеър, но без съмнение ще каже на Буш, че неотдавнашното съобщение на Израел за нови търгове за строеж на жилища в селищата на Западния бряг излага на опасност новите преговори. Президентът ще слуша с разбиране Буш може и да слуша с разбиране, но е малко вероятно да окаже силен публичен натиск върху Олмерт. Една от причините е, че САЩ и Израел може би повече мислят за това какво да правят с Иран. Усилията да се наложат нови икономически санкции върху Ислямската република започнаха да срещат спънки, след като през декември американското разузнаване обяви в доклад, че Иран вероятно е спрял тайните си разработки на ядрени оръжия през 2003 г. Олмерт трябва да разбере дали тези изводи са неутрализирали заплахата на Буш за военни действия срещу Иран и как ще реагират САЩ, ако Израел предприеме собствен въздушен удар. "Това, което му каже Буш, ще залегне в основата на някои много трудни решения на израелското министерство на отбраната", заяви Яков Амидрор, бивш ръководител на анализаторския отдел на израелската армия. Американският президент може също така да бъде призован да помогне за подобряване на отношенията между Израел и Египет. Напоследък Израел обвинява Египет, че позволява на ислямисти от Хамас безпроблемно да вкарват нелегално оръжия и бойци в ивицата Газа, откъдето палестинците редовно обстрелват с ракети израелски градове. Египет, ядосан, обвинява Израел, че саботира отношенията му със САЩ. Обтегнати отношения с Египет Американският Конгрес наскоро съкрати със 100 милиона долара годишната военна помощ от 1,3 милиарда долара за най-големия арабски съюзник на САЩ. Това стана на фона на други малки проблеми, които обтегнаха отношенията между САЩ и Египет, като например спорадичните - в днешно време все по-редки - критики на Буш към ужасяващото положение с демократизацията и човешките права в Египет. Хосни Мубарак, президент на Египет през последните 26 години, беше достатъчно раздразнен, за да се откаже по време на втория мандат на Буш от обичайните си ежегодни посещения в САЩ. На Буш няма да му е лесно едновременно да закрепи отношенията с Египет и да представи оплакванията на Олмерт за Газа. Топъл прием в Персийския залив Буш може да очаква по-топъл прием в Персийския залив, където ще посети Кувейт, Бахрейн, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. С изключение на Кувейт монархиите в Залива изразяват остро несъгласие с политиката на Буш в Ирак, но споделят неговите тревоги от ролята на Иран. Миналата година американският президент обеща големи нови доставки на оръжия в тези страни. А и техните опасения относно Буш напоследък бяха може би смекчени донякъде от Анаполис и от очевидния успех на неговото "подсилване" на американските войски в Ирак и възстановяването там на относително спокойствие. От своя страна Буш ще иска да се увери, че арабските страни от Залива не започват да се колебаят по въпроса за Иран. През декември тези верни приятели на САЩ поканиха иранския президент Махмуд Ахмадинеджад да направи обръщение на годишната им среща в Манама, а Саудитска Арабия беше негов домакин по време на поклонението в Мека. Буш ще се стреми да се увери, че неговите съюзници не се отдалечават твърде много от правия път в името на умиротворяване на шиитските сили в Залива. Неговите арабски приятели, от своя страна, ще се опитват да го убедят, че според тях Иран може да бъде по-успешно държан под контрол чрез убеждаване, а не чрез заплахи или поне, че поощренията трябва да са част от дипломатическите предложения. Те имат причини да се тревожат. В Бахрейн, където е базиран американският Пети флот, напоследък имаше вълнения сред шиитите, които са мнозинство, но са маргинализирани в политика. “Изненадваща” визита в Багдад Може да е предвидено и "изненадващо" посещение на Буш в Багдад. То би му позволило да поздрави генерал Дейвид Петреъс, че значително е намалил насилието в Ирак, и да смъмри доминираното от шиитите правителство на боледуващия Нури ал Малики, че не е успяло да използва това като възможност за напредък към политическо помирение със сунитите. Може би единствената точка в програмата на Буш, по която ще има единодушие, е Ливан, където продължаващата от една година борба между подкрепяните от САЩ и Сирия фракции заплашва да прерасне в открита битка. Приятелите на Буш в региона са съгласни, че режимът в Сирия е лош и че Хизбула, иранското протеже Ливан, е опасен. Изглежда обаче никой не знае със сигурност как трябва да се противодейства на твърдо установените интереси на Сирия. Буш обезателно ще бъде приет любезно от всички лидери в региона, въпреки че подобно на други американци преди него избра да обиколи Близкия изток много късно в своето управление (Ричард Никсън направи визита няколко дни преди да подаде оставка, за да избегне импийчмънт). За разлика от предишни президенти обаче Буш остава дори по-непопулярен лидер в арабските страни, отколкото у дома. Ще му е необходимо много повече от целувки и усмивки, за да промени това.