Димитър Чобанов Наскоро бяха оповестени предварителните данни за брутния вътрешен продукт през първите девет месеца на 2007 г. Реалният растеж за периода е 5,7%, което представлява леко забавяне. Прави впечатление, че през третото тримесечие икономиката нараства с 4,5% - темп, който е реализиран през 2003 г. и оттогава неизменно е бил превишаван. Факторите за позитивното развитие са свързани с разширяването на стопанската свобода. Тя представлява съвкупност от няколко фактора – върховенството на закона, защитата на правото на собственост, неограниченото движение на труд, капитали и стоки, и липсата на принуда или пречки пред хората освен в степента, необходима да се защитава и поддържа самата свобода. Те намират конкретен израз в намаляване на ролята на държавата в икономиката, понижение на данъчното облагане, стабилност на местната парична единица. След 1997 г. бяха предприети редица реформи, които бяха насочени именно в тази посока. Въвеждането на валутния борд успокои инфлационните очаквания и създаде предпоставки за фискална и финансова дисциплина. Правителството преустанови практиката на бюджетни дефицити, публичният дълг значително намаля. От друга страна, приватизацията на банковия сектор доведе до задълбочаване на финансовото посредничество, нарастване на конкуренцията в сектора, възможност за избор между повече продукти, които да удовлетворяват в по-голяма степен изискванията на потребителите и в крайна сметка – насочване на спестяванията към продуктивни инвестиции. Повишава се потенциалът за дългосрочен стопански растеж През последните години правителствата следваха политика на промяна в данъчното облагане, като целта беше опростяване и намаляване на преките данъци и повишаване на косвените. В резултат от това данъкът върху печалбата достигна 10%, което е една от най-ниските ставки в Европейския съюз. Това, заедно с пониженото облагане на труда, привлича чуждестранни инвеститори, което води до натрупване на капитал в страната. В резултат от това се повишава потенциалът за дългосрочен стопански растеж, създават се нови работни места и като цяло доходите на населението нарастват. Данните на Националния статистически институт показват, че растежът на брутната добавена стойност за първите девет месеца на годината достига 6,6%, като през третото тримесечие се забавя до 4%. Причината за това забавяне трябва да се търси в аграрния сектор, където реалният спад на производството е сериозен. Той е в размер на 43% за тримесечието и 26,4% за деветмесечието, което предполага наличието на сериозна криза. Неблагоприятните метеорологически условия през годината са основната предпоставка за текущото развитие, само че те не са единственото обяснение. Естествено е секторът да бъде силно зависим от природата, но съществуват методи влиянието на тези фактори да бъде смекчено. Начинът за това е подобен на всички останали сектори – чрез извършването на продуктивни инвестиции. Това означава окрупняване на обработваните парцели, използване на по-издръжливи към климатичните промени сортове растения и породи животни, наличие на съвременна техника за обработване на земята и т.н. Голяма част от фермерите в страната обаче не разполагат с необходимите знания, умения и средства, за да изградят действително модерни стопанства, в които да произвеждат конкурентоспособна продукция. Очакваните средства от фондовете на Европейския съюз вероятно няма да подобрят ситуацията в сектора. Те няма да стимулират повишаване на производителността, а ще пренасочат усилията на фермерите към започване на проекти, чрез които „да се усвоят” тези пари. Практиката от предприсъединителните фондове, както и от други страни от ЕС, показва, че дългосрочният ефект е заетите в аграрния сектор да разчитат все повече на държавата като източник на доходи вместо на пазара. По този начин основното им занятие става организиране на протести и упражняване на натиск върху политиците вместо производство и реализиране на продукцията. Особено показателен в случая е примерът на френските фермери. Доброто постижение - 10,5% растеж Останалите сектори от икономиката, които са по-слабо свързани с държавата, повишават темпа си на нарастване от началото на годината. Реалният растеж на добавената стойност в индустрията достига 12,8% за тримесечието, което представлява най-висок темп от следкризисната 1998 г. насам. Средно за деветмесечието растежът е 10,5%, което е добро постижение предвид състоянието на външната среда. При сектора на услугите също се наблюдава ускорено развитие. Растежът за деветте месеца на 2007 г. е почти двуцифрен – 9,7%, което води и до нарастване на относителния дял в общата добавена стойност с 1,3 процентни пункта до 59,9 на сто. Най-динамично развиващите се отрасли са производството на машини, оборудване и електронноизчислителна техника, производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газ, строителството, операциите с недвижими имоти и финансовото посредничество. От гледна точка на разходния подход за оценка на БВП, най-бърз растеж се реализира при инвестициите, чиито дял достига 35,3% на годишна база. Това е предпоставка за продължаващо създаване и натрупване на капитал, което ще въздейства благоприятно върху потенциала на икономиката. Брутните спестявания обаче се понижават до 15% от БВП на годишна база, което води и до разширяващ се дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Реалният растеж на вноса (11,1%) превишава този на износа (4,9%), което означава, че продължава тенденцията от предходни периоди. Като цяло данните за развитието на икономиката през годината са позитивни. Растежът се забавя, като основната причина за това е аграрният сектор. Делът му в добавената стойност продължава да спада, което означава, че в по-дългосрочен план въздействието му върху общия стопански растеж ще бъде все по-малко. Основното средство за подобряване на състоянието му са инвестициите и натрупването на капитал. Този процес обаче е продължителен и в средносрочен период не може да се очаква съществено подобрение. Необходимо е да се продължат действията за подобряване на средата за бизнес чрез разширяване на стопанската свобода. Стопанската политика на правителството трябва да бъде насочена най-вече към повишаване на ефикасността на публичните разходи и на качеството на публичните услуги. По този начин ще се създадат предпоставки за устойчиво нарастване на стопанския растеж и по-бързо достигане на средните доходи в ЕС.