Не може да се намери банка – или консорциум от банки, които да финансират “проекта на века” у нас – изграждането на Втора атомна. Странно, че не се намира кой да вложи пари в АЕЦ “Белене” при гарантирано изкупуване на тока, който ще произвежда бъдещата електроцентрала. Тоест – без никакъв риск за възвръщаемостта, и то в начинание, в което мажоритарен играч е държавата. За зла участ промоцията на “Белене” на световния финансов пазар съвпадна с ипотечната и последвалата я кредитна криза – банките затягат все повече режима и отпускат заеми при твърде солени лихви. В добавка – България е в рисков регион, където и без друго кредитният ресурс е по-скъп. (Пред същия проблем е изправен и българо-португалският консорциум, който се кани да строи магистрала “Тракия”...) Разбира се, държавата няма да си признае – в крайна сметка тя реши да вдигне “Белене” на принцип, обратен на laissez-faire – предприе инициативата, вместо да го направят частни пазарни субекти. След което им предложи да се включат. Когато едно държавно начинание фалира, то се разширява, казва Милтън Фридман, но за беленското май има здрав (резервен) вариант – Русия предлага парите. С “гарнитура”, естествено - държавни гаранции, което е равносилно на крепостничество, като се има предвид и енергийната ни зависимост. Ако нашите държавници са мъдрували Втората атомна под етикета “Сделано в России”, защо не предложиха на Москва да я вдигне на принципа: “Построй, експлоатирай, предай!”? Такава концесия на зелено беше например тунелът под Ламанша, където се включиха 215 банки. В този модел държавните гаранции със сигурност отпадат...