Иван Бедров И когато, приятелю млад, и когато, другарю, решиш да се върнеш в твоята спокойна и подредена чужбина, какво ще отнесеш оттук? Една българска роза? Беше тая. Питали ли сте чужденец какво му прави най-силно впечатление в България? Ако не сте, направете го. Нито една българска роза, нито прочутото само у нас българско гостоприемство, нито неповторимият вкус на шопска салата с ракия. Нищо такова не остава като най-яркия му спомен от България. “Струва ми се, че най-често срещаната кола у вас е черно Порше Кайен”, наивно ми сподели един унгарец, който прекара в София няколко дни по работа. Тази картина е непозната в нормалните държави. Живеем в Европейския съюз, а по улиците си е същото като в средата на 90-те. В София има няколко десетки заведения, пред които е като на холивудска снимачна площадка. Първо забелязвам препятствията по тротоарите. Едри и не толкова едри мъже, в черни дрехи, с плетени шапки през зимата. Стоят през няколко метра, не си говорят, бъркат си по джобовете и носовете. В един момент някакъв невзрачен тип излиза от входа, един му отваря вратата на джипа, а другите продължават да се въртят и оглеждат като деца, които са си изгубили топчетата някъде по земята. Колоните от черни лимузини и джипове с еднакви номера отново не правят впечатление на никого. Това обаче не са само улични престъпници. Няма значение как ги наричаме - мафиоти, олигарси или просто бизнесмени с добри политически позиции. Тези хора печелят от опасната си близост до нашите пари и до политиците, които решават как да харчат общите ни пари от бюджета. Всички ние, а вероятно и онези от мафията, очаквахме, че с влизането в Европейския съюз правилата ще стават все по-строги и ще важат за все повече хора. Ние очаквахме повече справедливост и по-малко корупция, а Те очакваха да видят как ще потръгнат нещата и къде да се наместят с вече изцяло легалния си или полулегален бизнес. В края на 2007 година Те вече са наясно, че Западът не им пречи. И отново излязоха на показ. Депутатът от управляващото мнозинство Минчо Спасов (НДСВ) достигна до изненадващо самокритично откровение в блога си. Той описа схемата, по която онези с черните джипове заедно с министрите ни крадат. България харчи милиарди за пътища и ще харчи все повече. Пътища се строят от частни фирми, които трябва да спечелят търг. Явяват се две чужди фирми, които съответно предлагат да построят пътя за 95 и за 105 лв. Явява се правилната българска фирма и предлага да построи пътя за 50 лв. За всички е ясно, че това е недостатъчно само за материалите, но правилната фирма печели. После започват анексите към основния договор и когато се наредят министрите да режат лентата, държавата вече е дала 150 лв. - много повече от офертите на чуждите компании. Но те не могат да искат още и още милиони чрез анекси, защото не са правилните фирми и не делят с правилните политици. “Смело заявявам, че системата за анексиране на договорите за пътно строителство е най-голямата корупционна схема в държавата. Затова в България пътното строителство е по-печелившо дори от хазарта.” Това го казва депутат от управляващите. Сигурно е наясно човекът. Видя се, че Европейският съюз нито ще пребори мафията ни, нито притиска толкова силно правителството да свърши тази работа. Ще трябва ние да го направим. Но точно сега ли? Прасетата вече са заклани, ракията вече е изпита, май тая работа ще я оставим за друг път. Заглавието е на редакцията.