Георги Ангелов*, Институт „Отворено общество“ Преди около четири години за първи път предложихме въвеждане на 10% плоска ставка за данък печалба, данъка върху доходите и осигурителните вноски. Само четири години по-късно немалка част от това предложение е изпълнена – данък печалба вече е 10% от началото на 2007 г., данъкът върху доходите ще стане 10% от началото на 2008, а осигуровките бяха намалени с цели 9 процентни пункта. Ефектите от намалението на данъка върху печалбата са изключително силни – неземеделската част на икономиката отбелязва двуцифрен реален икономически растеж за пръв път в историята, инвестициите се увеличават с един от най-високите темпове в цяла Европа, чуждите инвестиции са рекордни, приходите в държавния бюджет от данъка върху печалбата са с над 40% по-високи въпреки по-ниската ставка. Подобни силни ефекти има и от намалението на осигуровките – откакто те бяха намалени с 6 пункта в началото на 2006 година, заетите са се увеличили с над 300 хиляди души, приходите от осигуровки в бюджета се преизпълняват с около четвърт милиард лева на година, заплатите растат с по-високи от обичайните темпове, особено в частния сектор. Всичко това изглежда логично. По-ниското облагане на печалбите и труда намалява стимулите за укриване на доходи, засилва динамиката на икономиката и инвестициите, увеличава заетостта и доходите. Ние не сме естонци, не сме словаци. Ами руснаците? Преди 4 години обаче почти никой не вярваше, че ще се постигнат подобни ефекти. Дори обратното, твърдеше се, че данъците едва ли не нямат никакво значение за икономиката или че намалението им ще доведе до „дупка“ в бюджета (който вместо това отбелязва незапомнени излишъци). Накратко, преди 4 години подкрепата за плоския данък беше близка до нулата. Не само че нямаше подкрепа, но и никой не вярваше, че е възможно подобна реформа да се случи в България. Имаше един много интересен аргумент - „ние не сме естонци, не сме словаци, не можем да правим нещата като тях“. На което винаги отговарях, че щом руснаците могат да въведат успешно плосък данък, значи и ние можем – контрааргумент на което никой така и не измисли. Всички против идеята Малко хора знаят, че в началото дори бордът на директорите на Института за пазарна икономика (където тогава работех) гласува против плоския данък. Ако тогава се бях съобразил с това решение, може би в момента нямаше да имаме плосък данък от 10%, нито корпоративен данък от 10%. Не се съобразих и това решение беше скоро забравено. Представители на работодателски организации – които също би трябвало да подкрепят намалението на данъците и сега го правят относително активно – преди 4-5 години не бяха на това мнение. Спомням си един от ръководителите на една от най-старите работодателски организации как ме убеждаваше, че и до 2% да се намали един данък, пак няма кой да го плаща, поради което нямало смисъл да се намаляват данъците. Практиката доказа обратното и този човек вече няма да го чуете да говори подобни неща. Когато изготвих първия алтернативен държавен бюджет с ниски данъци (наскоро заедно с Института за пазарна икономика представихме петия поред такъв бюджет), нямаше нито един политик, който да подкрепи подобна реформа. Някои – като тогавашния финансов корифей на СДС Муравей Радев, казаха, че предложението е нереалистично. Представители на тогавашното правителство се изказаха против. От търговско-промишлената палата казаха, че предложението е твърде радикално, но все пак предложиха 15% плосък данък за доходите и печалбите, което също изглеждаше страхотно намаление. През 2004 подготвих отворено писмо до премиера и министъра на финансите „относно необходимостта от намаление на данъците“, в което предложихме 10% ставка за данък печалба, осигуровки и данък върху доходите. Успяхме да съберем подкрепа от либерални икономисти (ИПИ, „Индъстри уоч“, Георги Ганев, Мартин Заимов и пр.) и още над 100 финансисти и общественици. Тогава Владимир Каролев се подписа под отвореното писмо, но с особено мнение по отношение на осигуровките – според него било невъзможно те да се намалят до 10%. Тогавашният министър на финансите Милен Велчев обяви, че е съгласен с предложението като икономист, но като политик не може да го подкрепи. Алиосман Имамов каза, че плоският данък е неприложим. Александър Божков написа статия, според която идеята трябва да се отхвърли, защото е много радикална и предложи максималната ставка на данъка върху доходите да се намали на... 25%. Сегашният министър на финансите Пламен Орешарски също не беше голям „фен“ на плоския данък (да не кажа нещо по-силно). Пропукването на политиците започна към края на 2004 година, когато заради предстоящите избори Милен Велчев обяви: „Ако участвам в следващото правителство, ще обмисля идеята за плосък данък“. Подопечната му агенция за икономически анализи беше публикувала едно изследване, с което се опитваше (неуспешно) да докаже, че плоският данък няма да доведе до очакваните положителни ефекти. Малко по-късно същата агенция публикува втора статия против плоския данък. Интересно е, че плоският данък е единственият повод, по който този държавен „мозъчен тръст“ някога е публикувал коментар. Дори и тяхното мнение обаче не може да спре идеята. Големият завой До изборите през 2005 НДСВ по-ясно се обяви за привърженик на плоския данък. ДПС също обяви, че тенденцията е към плосък данък, въпросът е кога. Александър Божков също си промени мнението и подкрепи плоския данък. Левите бяха против, а десните размишляваха по темата. Малко след като бе избран за депутат обаче, Мартин Димитров от СДС обяви, че в България трябва да се въведе плосък данък. Към края на 2006 НДСВ потвърди, че плоският данък е една от целите му. При основаването на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че е за 10% плосък данък върху доходите, 10% данък печалба и 10% осигурителни вноски. Малко по-късно и Иван Костов обяви, че „в момента финансовата ситуация е толкова добра, че позволява да се отиде към една ставка на данъка върху доходите на физическите лица, т.е. почти както при плоския данък“. Така преди около година всички десни партии на практика подкрепиха плоския данък. Без да си приписвам гадателски способности през април 2007 написах, че е въпрос на време и тук да се въведе плосък данък: „Всички съседни страни въведоха плосък данък, само България остава с високо облагане на доходите. Въвеждането на плосък данък изглежда неизбежно. Сега въпросът е не дали, а кога това ще се случи. Дали ще чакаме още няколко страни да ни изпреварят, или най-после правителството ще се реши на сериозни действия?“ Изглежда фактът, че повечето страни в региона и почти всички страни на Балканите са въвели сравнително нисък плосък данък беше силен аргумент, последната капка, която успя да убеди дори сегашното правителство да въведе 10% плосък данък. Така България се превърна в 23-тата страна, въвела плосък данък. Както винаги не сме сред първите, но поне не сме и сред последните. *Авторът е един от инициаторите за въвеждането на плоския данък. Той пръв лансира идеята в началото на 2004 г. в отворено писмо до медиите.