На пръв поглед инициативата на Столичния транспорт да въведе билетчета за електронно таксуване изглежда доста похвална. Макар и с половин век закъснение тя все пак ще вкара хайтек повеи в грохналите тролеи и автобуси. Софиянци за няколко дни ще се почувстват европейци. Но не за повече. Защото в България изтънчените джаджи по обществени места са обречени на моментална смърт. Дори добрите стари метални машинки за компостиране се огънаха пред вандалските набези на пътниците. Те биваха изваждани от строя с шут, със саблен удар, с посукване, с изтръгване от болтовете или просто задръствани с хартия. В този ред на мисли електронизацията на таксуването в софийския транспорт е предварително обречена на провал. Общинарите сигурно добре го знаят. Трудно е да си представим, че там, където не издържа металът, ще оцелее крехкият силиконов чип. Ако трябва наистина да се внедрят някакви устройства в допотопните столични превози, те трябва да са по техен образ и подобие - тоест да бъдат дурако устойчиви. Не може трамваи и тролеи, които нощуват по депата, заключени с катанци на вратите и залостени с железни прътове, да се кичат с IT екстри. Явно поредната модернизация е предвидена за предварително известна фирма, която да усвои едни пари. Много бързо новите апаратчета ще бъдат окрадени и извадени от строя и общественият превоз пак ще трябва да се върне към механичното дупчене. В София хайтек решенията никога не са успявали. Спомнете си какво стана с пеещите фонтани, зелената вълна, стъклените спирки и новите пластмасови контейнери за разделно събиране. Достатъчен им е един фас и те се разтапят като извънземни пред очите ни. Какъв е полезният ход на общината? Навремето в Индия най-добре работеха съветските електроцентрали. В София със сигурност най-добре ще се впише технология, базирана на албанския реотан.