Митко Новков Водещите български политици нещо се сапикясаха. Симеон изкара в петък здраво послание преди Коледата, пак в петък в предаването “Панорама” се яви премиерът Сергей Станишев, за да си говори искрено и лично с Бойко Василев. Има, изглежда, нещо в душата на нашите управници, смутило ги и притеснило точно преди светлия празник. Круизът в Монако Дали е заради круиза в Монако на министрите-екскурзианти, който струваше на българския данъкоплатец цели три милиона и деветстотин хиляди лева – пари, които ще се разпилеят в мотописти вместо да се концентрират в благотворителната инициатива Българската Коледа? Румен Петков чистосърдечно си призна, че е лобирал за тия пари пред правителството, но да сте чули да му е поискана оставката заради това или поне да е подложен на мъмрене от своя началник? Симеон също нищо не сподели за “любознателните” пътешественици, макар че и негови хора са акостирали в Княжеството. Обаче и двамата – и Симеончо, и Сергейчо, ги разправяха (може би на старата ми шапка?), че коалицията трябва да се запази и ще се запази, тъй като, първият: “НДСВ влезе в управляващата тройна коалиция в името на присъединяването на България към ЕС, а и за да предотвратим евентуално му отлагане. Сега ни е нужна стабилност, за да може повече хора да почувстват ефекта от членството в ежедневието си”; вторият: “Истината е, че България остава най-бедната държава в ЕС и основната задача е да повишим нашето качество на живот. Задачата на правителството и през следващата година, и през 2009 г. е да направим така, че повече българи да почувстват положителните ефекти от икономическото развитие.” Гредите и сламките на Станишев Казано по библейски, вместо да ги видят гредите в собственото си правителство, те го отиграват загрижени за сламките в очите на обществото. Сергей Станишев дори проплака отчаяно: “Скептикът трудно се оборва, защото винаги има аргументи.” Което не че не е вярно, вярно е, но има нещо важно – скептикът не се оборва с думи и пространни интервюта, скептикът се оборва с дела – конкретни, честни и всекиму по заслугите. А не заподозреният в корупция Деян Пеевски да се завръща в правителството и това да се оправдава с негодното обяснение, че е “политическа позиция на ДПС”. А за Румен Петков да се мълчи като Антон пред “агента-фашист”. Защото точно тези неща пречат най-силно за изпълнение на това, с което премиерът завършва разговора и което, според него, е най-съществено да бъде изпълнено през 2008-а и нататък: “Всеки българин, убеден съм, заслужава повече, отколкото има днес. Трябва да гоним тези големи цели, тоест България да бъде истинска европейска страна, която живее по правила. Първо, за всички, и аз съм го отстоявал винаги, да има общи правила за всички сектори и те да важат за всички. Второ, България да е държава, в която хората се замогват и виждат перспектива за себе си. Трето, държава, която вътрешно е по-сплотена и справедлива.” Но да оставим думите на политиците, в тяхното подреждане те са добри майстори, лоши майстори са, когато трябва да ги превърнат в управленско поведение. Да погледнем формата, която предпочетоха, за да ни ги кажат. Цар далеко, премиер близо Разбира се, тук трябва да се има предвид и формалното позициониране на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев във властовата верига. Ако първият е, обективно промислено, никой в нея – някакъв си там лидер на партия, вярно, от управляващата коалиция, обаче разлагаща се и кажи-речи на изчезване, то вторият е може би най-силната властова фигура в страната – оня, от чиито решения зависи накъде тя ще върви в своето развитие. Ала тук е интересното: вместо първият да се облегне на по-неформално, някак по-свойско държане с народните маси, това прави вторият. Изявлението на Симеон съдържаше всички компоненти на отстранеността: отдалече, дори отвисоко – човекът е монарх, аристократ, благородник, значи да се снижи до обикновения народ не му приляга, пък и той не се натиска. Нашият цар обаче продължава да настоява, че без негово благоволение и мъдрост едва ли щяхме да влезем в Европа; той продължава да ни убеждава, че ако е в това управление, то е не заради друго, а само заради нас. Един вид царят се е жертвал за своя народ: не ни е хубаво, не се чувстваме комфортно, но сме там, народе, и стоим, защото те обичаме. Чак да се просълзиш от умиление – горкият ни владетел, какво му се налага да изтърпи, само и само на нас да ни е хубаво. Прочее, аз не зная дали има още някой, който да се хваща на тия самопожертвователни изкази, но това не пречи на Симеон да не се отказва да ни ги пробутва. Казвал съм го и друг път, ще го кажа и пак сега: това е плод не на някаква изключителна тактическа хитрост на монарха, а е плод на неговото презрение към нас. Симеон не ни обича нас, българите, Симеон обича единствено имотите си в България. И за тези имоти готов е на всичко и е здраво брониран в гърдите. Все пак БНТ или bTV? Иначе се случва при Сергей Станишев. Не зная за вас, но докато течеше по БНТ интервюто му, имах чувството, че гледам не “Панорама” и не Канал 1, а друга телевизия и друго предаване – “Искрено и лично” по bTV. Нашият премиер настояваше, че говори честно, играеше загриженост, сърдечност и отговорност. Аз съм един от вас, г-н Василев, казваше той с цялата мимика на тялото си, с всички жестове, които ползваше. Дори масичката, избрана, за да се състои разговорът, внушаваше точно близост, съпричастност, към-нас-принадлежност. Премиерът искаше да демонстрира, че мисли не чак толкова за проблемите на правителството, колкото за проблемите на редовия българин. И точно по редови-български редеше словата си: да, бедни сме, да, трябва нещо да се направи, да, стараем се, да, не водим дясна политика, а лява, която не мисли друго, освен малкия човек, обикновения гражданин. Как обаче си го мисли, след като тъкмо неговото правителство се опитва да съкрати още повече данъка за хазарта (нещо, което изцяло противоречи на европейската практика), но не съкращава ДДС-то за книги и образование – сиреч баш тези сфери, единствено които биха могли да спасят България от ролята, която в момента й отреждат нейните политически и икономически водачи – на заден двор на Европа? С интервюто пред “Панорама” Сергей Станишев всъщност предприе радикален акт да ни увери не само с думи, но и с жестове, че мисли за нас, българите. Само че, за негово съжаление, ние ще останем скептици дотогава, докато и думите му, и жестовете му не се превърнат в дела. Иначе колкото и искрено и лично да ни манипулира, ние също толкова искрено и лично няма да му вярваме.