Кристин Димитрова В навечерието на Новата година „Топлофикация“-София излезе със свежи идеи как да ни зарадва. За да не се занимава да ни иска лично парите, пък и ние да не се притесняваме, че могат да потънат из разни австрийски сметки, от 2008 г. таксите й ще се събират от доставчици. Те ще купуват топлинната енергия на входа на сградата и ще я продават от вътрешната му страна. Това ще се случи, ако Държавната комисия за енергийно и водно регулиране приеме на 7 януари новите условия за продажба на енергия. Значи, вижда човек по празниците непознат силует пред вратата си, мисли си, че е Дядо Коледа, а то – доставчикът. При това – не един, а четирима. Щели да се конкурират кой по-малко ще ни иска, за да му станем клиенти. Странно, колко ли по-малко ще ни вземе от сумата, които е платил на „Топлофикация“ за същата тази енергия? Естествено е да почувстваме известен скептицизъм. Столичен вестник от 19.12.2007 г. обаче цитира коментар на експерти, че „цената на топлинната енергия, доставяна от фирмите, ще бъде по-ниска, отколкото тази, която се предлага от топлофикацията“. Не пише кои са експертите. Помня какви вълнения бяха преди години, когато поставяхме топломерите. Вместо да гледаме, че ще си нахлузим още чиновнически заплати на сметките, ние се радвахме, че най-после ще плащаме само за изразходваната топлина. То бяха едни притеснения ще ни приемат ли в топлинното счетоводство, няма ли да ни приемат, двама души по традиция се дърпаха, цялата кооперация се изреди да ги пита съвест нямат ли. И като за начало сами си платихме топломерите. За да не изглеждаме чак такива идиоти със задна дата, ще припомня, че тогава също ни насърчаваха. „Според експертите личните топломери ще намалят с до 25% сметките за парното“, пише вестник от 30.09.2000 г. Явно това са същите безименни експерти, които пускат успокояващите си гласове преди всяко сътресение. Че разноските ни оттогава не намаляха, не намаляха. Че не плащаме само своя дял, също се разбра. Но когато през 2004 г. получих сметка за 894,79 лв. за отоплението на апартамент, който по това време беше необитаем, и този факт беше удостоверен от специалист на фирмата, загубих вяра в числата. Просто стоях и разглеждах един най-подробно изготвен документ с графи, дати, левове и стотинки, който отговаряше на действителността колкото екшън със Стивън Сегал. След разправии и писмени възражения се оказа, че истинската сума за плащане била 18,90 лв. Страхувам се, че ако не ставаше дума за такава грандиозна измислица, че ако някой беше живял поне месец-два в апартамента, нямаше и през ум да ми мине да оспорвам. А всъщност, когато става дума за сметките на „Топлофикация“, кой от нас знае до каква степен точно може да оспори? Доставчиците, казват ни, ще дойдат, защото „Топлофикация“ не може да си прибере 253 млн. лв. от длъжниците. Не се уточнява как новите посредници ще направят това. Забелязват се обаче опити да се улесни дейността им предварително. От компанията искат да се сключват колективни договори с етажната собственост, а не с всеки един абонат поотделно, и когато някой не си плаща сметките, да се завърта крана на целия блок. Все едно от „Кока-кола“ да кажат: „Не ни интересува кой пил, кой не пил. Нашите кокаколомери отчитат, че до вас са доставени еди-колко си тона. Молим гражданите да съберат таксата“. Сред съседите ми има хора, които не можем да накараме да платят по никакъв повод. Ако законът ни наложи групово да гарантираме техните задължения, това ще бъде краят на отношенията ни с парното. А може би и краят на „Топлофикация“ въобще. Ще си запазим топломерите за спомен. Според един стар български обичай млади мъже обикалят по къщите и бият стопаните с украсени пръчки, за да им дават пари. Що е то? Доставчиците? Е, могат да бъдат и сурвакари...