Проф.Румен Вълчев Случайно или не, точно финансист даде образа на ставащото в образованието - „седянката“ най-точно определя не само доста бутафорните преговори, но и състоянието на системата. Защо след два месеца преговори между „титаните на промените“ те се хванаха за сламката на делегираните бюджети? Защото, когато всичко се разпада, последната надежда остава във финансистите. Но какво могат да измислят те? Да делегираш средства за развитие на училището може, но когато то е свободно да избира програми, начини на организиране на обучението, начини на преподаване, на изградени с грижа отношения между учители, родители, ученици, общественост, начини на оценяване. Нищо от това не съществува в нашите училища. А делегирането на средства, за които така или иначе е постановено нормативно за какво отиват – за заплати, за ремонти, за поддържане – не е просто самозаблуда за реформа. Това е цинизъм. Доубиват желанието за промени Министерството на образованието от една година е определило пилотни общини, за да провери пътищата за децентрализиране на системата, но резултат няма. А сега поиска по график, за четири дни всяко училище в тях да избере и да утвърди училищни съвети. Така то дори не симулира дейност, а доубива каквото и да е желание за работа, за промени. Това е посланието от случващото се за учителите, това е посланието и за родителите, и за техните деца. Хората не искат да чуят никого в една разпадаща се система, която въпреки някоя и друга изтъркана фраза или заклинание от миналото може да спре за два месеца само заради искания за пари. А системата се е отказала отдавна да анализира, да свидетелства, да търси пътища за подобряване на самата себе си. Безплътните и безпътни официални стратегии не пораждат нито обсъждане, нито отклик, нито желание за действие. Мненията по вестниците са само инстинктивната реакция за обдумване на поредното недомислие. Валутен борд и на образованието? И след като сме затворили хоризонта на образованието в няколко числа, добре е поне да чуем, да се вслушаме в хората, които разбират от тези цифри. Неолибералите настъпват, защото валутният борд спря разпада на икономическите нрави. Самата идея за финансов ред и образование, основано на ясни финансови принципи, е и проста и привлекателна. Тя предлага разпределение на пари на един ученик навсякъде, в което и училище да е, децентрализиране на възможността за управление на средствата, разпореждане със средствата за заплати и ремонти, закриване на финансово неизгодните образователни заведения, набиране на собствени средства. Увещават ни, че всичко това ще доведе до повече ред, повече средства, по-доволни учители, по-спокойни родители, по-добра образователна машина, ще превърне образователната седянка в място за постижения, за развитие. Логиката на спестовността наглед взима връх над образователните безумия и бездействия, над хаоса, над немощта на съдържанието. Ако нещата не опираха до няколко въпроса. Как ще стане всичко това? Кои са параметрите на икономическия образователен ред? Как ще овладеем хаоса с лостовете на цифрите? Нали и сега всички разговори в системата се въртят около парите? Учители, родители, директори са приели безспорния факт на безпределната им власт, а Министерството на образованието в много случаи се свежда до управлението на Министерството на финансите. Така узаконяването на финансовата власт над образованието само ще дооформи стихийното властване на пари и икономически принципи. Примамливо е да подчиниш една сложна система на няколко просто идеи. Проблемът е как ще разпределяме или делим парите и какви пари? Съгласно утвърдени международни норми? Но такива няма, има просто данни за сравнения. Ще делим за брой на ученици на учител, за брой часове? Ще увеличим средствата за един ученик? Но ако въведем принципа на конкурентността и отпадането на по-слабите – били те учители или училища, или цели райони? На практика ще разпределяме – съгласно политическите отношения и договорки, които образователните пари няма и не могат да реформират. Ако продължим да използваме остатъчния принцип на отпускане на средства? Но той днес е в основата на разпределението им, а резултата виждаме всички. Какво от това, че ще делегираш бюджети, за 95% от които се знае как ще бъдат употребени - за заплати, за ремонти? Изследванията показват, че училища десет години на подобни делегирани бюджети са увеличили приходите си само с около 1-2%. Да делегираме средства и да променяме нормативите (както мечтаят началниците политици) или да оставим свободата на учебните заведения да определят нормативи? Тогава вместо средно по двадесет деца ще има по тридесет в паралелка! Ето как ще се отвори място за тридесет процента по-малко учители! Предизвестен хаос И нека за миг си представим училище, което решава тази проста задачка и как едни учители гласуват срещу други, разместват програми, планове, за да останат на по-скъпо платените места. Финансовата логика продължава - училищата ще се наместят като фирми на пазара и след време всичко ще дойде на мястото си, а с него и по-ясно, по-подредено образование. Но каква е гаранцията, че в училище ще останат по-добрите учители, а тези, които останат, няма ли да бетонират местата си и да спрат и така мъничкия достъп на млади хора? Ако финансовите показатели вървят ръка за ръка с оценяването на учители, на училища, то не може автоматично да премахне некадърните, неможещите, несправящите се. И по този начин ще се увековечи и узакони крайно опасната в нашите условия власт на синдикатите. С други думи, чисто финансовият отговор няма да промени нищо повече от сегашното състояние на образованието. Само ще продължаваме да се питаме къде потъват парите ни. Така отново опираме до основните неща, за които финансистите не могат да помогнат – основите на съвременен образователен ред, образователните норми и мерки, смисълът и целите на образованието тук, в тази страна, подготвянето на учители и на родители за ролята им в образованието, програмите и начините на учене в съвременното училище. Без тях финансовите показатели няма да има какво да направляват и управляват. Проблемите на образователната къща са в нейната идея и градеж, а по-малко в цената на материалите и умелото пазаруване. Например, за да получава учителят достатъчно средства, трябва да работи съвременно, а това хвърляните напосоки цифри не могат да осигурят. Но провалилият се и незнайно защо оставащ на мястото си министър предлага делегирани бюджети от първи януари, предлага ги като коледна играчка на очакващи, но непораснали за някои действия и неща деца. Но това не е подарък, а изисква сериозна енергия и инфраструктура. Делегираните бюджети не са проста икономическа хватка, а означават преди всичко способност за сътрудничество, съвместно изследване на условията и параметрите на собственото училище и съвместно просветено взимане на решения. И след като всичко това отсъства и като идея, и като подготовка, изпълнението не само ще блокира още повече системата. Всички числа в нея ще рухнат. Ще има преразходи на средства, финансово неосигуряване на жизнени дейности, известната от други опити бъркотия. С две думи, пълен хаос.