Люба Кулезич За да докажеш, че те бива за журналист у нас, скоро ще трябва да показваш и тапия, че си каратист, джудист или таекуондист. Стига тапията да е истинска, а не както ставало с вписването на оценки от матури ментета в българските дипломи за кандидатстване в европейски вузове. Поредната шмекерия на родното образование стана чело на “Новинар” в средата на миналата седмица, но не беше никаква новина. Всеки родител, който е пращал дете да учи в чужбина, знае как стават тези работи, при положение че образователното министерство няма разумна рецепта за излизане от битката “за” и “против” матурите. Щеше да е новина, достойна за “Новинар”, ако Даниел Вълчев беше измислил по-модерен подход от матурите за обективно оценяване на средношколските знания. Но понеже такава новина няма, ролята на новина и в този, и в други случаи игра добре забравеното старо. Иначе, ако беше видян като нещо извънредно, побоят над бургаския кореспондент на пресгрупа “Монитор” Асен Йорданов щеше да е по първите страници на вестниците. Вместо това някои вестници, те си знаят кои са, не казаха и копче за една от най-драстичните мокри поръчки срещу свободата на словото в последно време. Не че такива липсват, напротив. Но човек ще рече, че шефовете на трите вестника вече са приели за баналност факта, че разследващите журналисти у нас ги бият или поне взривяват къщите им. Степента на щетите зависи май само от това дали са засегнали бизнес интереси, партийни апетити или незаконните игри на блюстител на закона. В случая с Асен Йорданов по всичко личи, че става дума за комбинация от трите причини да се яде бой заради търсенето на истината. Той сам напомни по БНТ, бТВ и Нова, че е автор на няколко разследвания за попълзновенията на функционери от тройната коалиция при криминалното застрояване на защитени територии в Странджа. Това обаче не трогна въпросните всекидневници – те си знаят кои са. Те отминаха с мълчание дори наистина новите неща в стария сюжет за малтретирането на журналисти, който съпътства избуяването на родната демокрация. Едното е, че Асен е излязъл невредим от търкала с четири маскирани отрепки благодарение на упоритите си занимания с бойни изкуства. Не е ли новина, че след ролята на “борчетата” за изграждането на капитализма у нас, както и след актуалното навлизане на каратисти, таекуондисти и майстори по айкидо в политиката, дойде ред и на журналистите. Вярно е, че засега владеенето на бойни хватки им трябва, за да останат живи, упражнявайки професията си, а не за да станат богаташи или партийни водачи. Оттук и нашата идея за задължителен сертификат по бойни изкуства за журналисти. Фактът сам по себе си можеше да заслужи вниманието дори на тези вестници, които по правило не се бутат между коалиционните шамари на властта. Но не би. Най-голямата новина покрай случая с Асен Йорданов беше родена от пресгрупата, към която той се води на работа. Вестниците “Монитор” и “Телеграф” от известно време не са на техния създател Петьо Блъсков. Пролича им, като отказаха да вземат отношение по нападението срещу своя журналист. Нещо повече. В драстичния отказ от солидарност десетина млади колеги от екипа на “Телеграф” откриха потвърждение на слуховете, че новите собственици в лицето на ексшефката на тотото Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски изпълняват поръчки на ДПС. Самият премиер Станишев изповяда преди дни за настояването на Доган да бъде върнат Пеевски като зам.-министър на бедствията. Сега измъкването на Ирена Кръстева по терлици от юмручния скандал даде още жокери на органите на реда къде да търсят поръчителите му. Така най-любопитният тест за ориентацията на вестниците се оказа готовността им да отразят не само побоя срещу журналист, но и последиците от него. Някои вестници, те си знаят кои са, не обелиха и зъб за безпрецедентното напускане на осем журналисти от “Телеграф” в знак на протест срещу оглушките на шефовете им. Така излиза, че прокламираната от тях привързаност към свободата на словото е трайна колкото любовна авантюра по време на командировка.