Кристин Димитрова Преди време по кината даваха един филм на Джон Карпентър, в който земята беше обсебена от марсианци в човешки образ. Ходеха си насам-натам с дипломатически куфарчета и се разпореждаха със съдбите на хората от висотата на банки и правителства. Битката във филма беше за едни специални очила, които неутрализираха хуманоидния вид на пришълците и под него лъсваха естествените им винтове и гайки. От време на време по някой от земните жители проглеждаше и пишеше по стените: „Те живеят. Ние спим“. Вече съм убедена, че населяваме не друго, а този нискобюджетен трилър. Пред очите ни се въртят събития, чиито вътрешни механизми си остават непрозрими за нас. През лятото беше много актуално да се говори и пише за Вальо Топлото, който, ако се имат предвид плажните му снимки, трябваше да получи прякора Вальо Горещото. Докато течеше делото, излизаха на светло милиони и милиони от сметките му, но така и не се разбра повече за тях. Междувременно той бе пуснат на свобода, а важни вестници по негов повод възкресиха жанра „очерк“, в който някоя личност се описва с философско проникновение и през телескопа на историята. Докато тя се отдалечава на светлинни години от правосъдието. Това, че около шефа на „Трамкар“ необяснимо потънаха 600 хил. лв. стана повод да си припомним и за други черни дупки из общинските фирми. В „Озеленяване“ ЕАД са изчезнали 80 хил., във ВиК – София, 60 хил. Но тъй като делата текат, тук говорим само за това, което виждаме с невъоръжено око. А има шанс и вече да са се завъртели в орбитата на неземната недосегаемост. Ще припомним, че нищо не разбрахме около срутената сграда в София, под която загинаха две жени. Че не разбрахме какво се случи и с обвиненията срещу добре облечените бизнесмени, по-известни с псевдонимите си. И че макар да сме страна на феномените, бъдещето също ни озадачава. Например телефонът за спешни случаи 112, който е ангажимент от договора ни за присъединяване към ЕС, още не е готов. А вече чуваме, че ако не заработи навреме, ще започнат да ни глобяват по 1000 евро на ден. За този телефон Министерството на държавната политика при бедствия и аварии тепърва иска 10 милиона, като че ли ще се свързваме с Марс. Характерното за цитираните явления е, че винтовете и гайките им остават скрити. Резултатите им така се проточват във времето, че сочат към паралелна галактика. Главните им герои се познават по това, че са неуязвими и ходят с човешки костюми. Всъщност ние дори не знаем в бедна държава ли живеем, или в богата. Образованието тъне в мизерия. Но по време на учителската стачка в местните избори били „инвестирани“ 200 млн. лв., идващи от проституция, наркотици и крадени коли. Това са пари, които не би трябвало да съществуват, не би трябвало да са спечелени и не би трябвало да са взети от никого. Медицинските работници отново искат достойно заплащане, средства за по-сложни лечебни процедури няма. Междувременно в бюджета се е насъбрал излишък към 4 милиарда лева, 1,2 от които сега се разпределят за 11 дни с космическата скорост от близо 100 млн. лв. на ден. Местните данъци и такси за сметка на това от догодина ще се увеличат и вече ни подготвят за шока. Как да не започнеш да виждаш малки зелени човечета? Но като си помисли човек, у нас дори „преходът“ си го направиха марсианците. Ние само им пригласяхме по площадите, без да сме били снабдени със специални очила. Те живеят. Ние спим. Време е да стъпим на земята. Защото истината е, че отдавна сме на Марс. Табладжиите ще ме разберат какво искам да кажа.