Румен Леонидов Няма маршрутка в столицата, в която да късат билетчета. Може би известно изключение прави линия № 6, но само през деня – сигурно по политически причини. Имаше един исторически момент, когато цената на отделното возене скочи от един лев на 1,50. Цял месец и нещо наемните файтонджии бяха стриктни, та скритни – без извинение за този русизъм, защото направо имаше съветски ред в редиците на белите „бакшиши“. След това нещата се върнаха по местата си – качваш се в препълненото рейсче, бъркаш се, вадиш, даваш, продължаваш да търсиш място по за единия си крак и си дори доволен, че винаги ти връщат рестото... Мой познат, от 25 години сексуален емигрант в Париж, където се ожени за френско маце, веднъж ме придружи в маршрутката. И веднага ме запита: “Защо у вас шофьорите прибират парите, а не ти дават билет?“ Отвърнах му: “Това тук не ти е Шан-з-Елизе!“ Иначе трябваше да му чета дълга лекция за партийната система в България. Френският българин обаче продължи да пита: “Добре, как тогава собствениците на транспортните фирми плащат данъци на държавата, след като шофьорите си правят оглушки и я карат безотчетно?“ Тъкмо щях да му го върна с нещо за мадам Саркози, но той ме изпревари с друг въпрос: “Ами защо никой от пътниците не си иска билетчето, а всеки си мълчи като пукал?“ Тук вече се затрудних с отговора. Ние, софиянци, сме солидарни срещу партийно-трамвайната система - предаваме си надупчените трамвайни билети и винаги защитаваме всеки нередовен пътник пред контрольорите – тези еничари на демокрацията. На пръв поглед се минаваме два пъти – като даваме шанс на тарикатите на дребно да се возят за наша сметка, и втори път – спомагаме на транспорта да увеличи загубите си и цената на билетчето да скача всяка година. От друга страна, се появява някой си Вретенаров, който е заловен, че завлякъл съгражданите си не с някакви си 70 стотинки, а със 7 милиона примерно. Така че защо да им даваме пари – за да ги отмъкнат ли? Това донякъде обяснява двусмисленото отношение на днешния нашенец, който не е на страната на реда, на порядъка, на закона, не е на страната на страната си, а е срещу всички тях . И ги саботира като врагове и окупатори. Но френският гражданин пак ме сюрпризира с пореден граждански въпрос: “Полага ми се билет, какво ще стане, ако си го поискам?!“ Вдигнах рамене и се приготвих да видя как шофьорчето ще се опита да го изхвърли от микробуса. Но франсето се обърна крайно предпазливо към водача на МПС-то: “Извинете, но май забравихте да ми дадете билет?“ Кочияшът на маршрутката продължи по философски съсредоточено да води подопечната си таратайка, скъса нещо от кочана пред себе си и без да се обръща към моя познат, протегна назад десницата си свята и му подаде исканото. Гражданинът на Френската република развълнуван пое хартийката, но не щеш ли, я изпусна и тя с пеперудени зигзаги се устреми към калния под на автомобила. В крайна сметка се оказа, че вместо един шофьорът е откинал два билета. И родният чужденец веднага му го съобщи и понечи да му върне второто листче. Но онзи само изгрухтя, махна с ръка и каза: “Мани се бе, за к'во ми е!“ За какво му са билетите, когато и бездруго изобщо не му трябват. Трябва му всичко да си тече по старому – белите „бакшиши“ да са с необлагаеми доходи, техните шефове – с безотчетни приходи и печалби, а всяка маршрутка да е мобилна черна касичка за нечия бяла партийка.