Люба Кулезич Философът Сенека възкликнал, че най-чистата радост е злорадството. Това иронично съждение бе донякъде потвърдено от пресата миналата седмица. В сряда вестниците подеха с различни словесни нюанси и акценти новината, че Симеон Сакскобургготски скъса с доскоро най-влиятелното лоби в партията си. То беше наричано “юридическо”, когато внушаваше страхопочитание и “панайотките”, когато изтърва задкулисната си власт след конгресните крамоли в царската партия през юни. “Стандарт” се оказа най-близо до откровеността на прозорливия римлянин, описвайки рязкостта на ексмонарха с фриволното заглавие: “Симеон би шута на панайотките”. Другите вестници се спряха на по-царствени в силата си глаголи: изхвърли, изгони и пр. “Стандарт” обаче показа, че в проправителствената си ориентация залага на червеного, докато “Труд” даде думата за политически реванш на нововремеца Миро Севлиевски. Така се потвърди изявлението на Николай Свинаров пред “Класа”, че останките на „Новото време“ в НДСВ са заклали “панайотките”, вероятно с цел да реализират осуетената през 2005 г. идея за Либерален алианс с царя и Доган. Но според “Стандарт” съдбата на жълтото в тройната комбинация играе по-скоро ролята на предупредителен жълт светофар за всякакви напиращи към властта. Вестникът застана зад забавния и хаплив коментар на Мартин Карбовски, който видя в разпада на НДСВ поучителен сюжет за участта на необузданите лидерски амбиции. Дебелият намек е към Бойко Борисов, устремен към креслото на Станишев със замаха на едноличен водач на ГЕРБ. Веселбата от разбълникването в “царската туршия” е индиректен реферанс към БСП, умело балансираща между лобитата си. Извън игрословиците на “Стандарт” лявата “Дума” директно изведе от разпада в НДСВ любимия лайтмотив на червените, че БСП няма равна на себе си по демократичност. От интервюто с политолога Валери Жаблянов струи мъдрата поука, че лидерът не бива да се атакува дори от опозиционерите в една партия, в името на незабравимото преди и след прехода партийно единство. Изобщо, нескритото или по-фино злорадство спрямо драмите в НДСВ в повечето от вестниците, проработи в полза на Станишев и неговите кадифени ръкавици. Дори му даде глътка въздух и място за нови пазарлъци в неизбежния ремонт на кабинета. Обичайно заподозрян в премиерска немощ и коалиционно малодушие, Станишев внезапно се сдоби с дивиденти от жълтия водевил в полза на компромисите, които върши, без да ги обяснява. Суматохата от жълтото цепене послужи като заглушително устройство за скандалната реабилитация на заподозрения в корупция фаворит на ДПС Делян Пеевски. На чудодейното му завръщане в зам. министерското кресло редом до аварийната министърка Емел Етем вестниците отделиха незаслужено дребни каренца. Не се изцепиха дори тези с по-критична нагласа спрямо корупционните схеми в управлението като ляво-либералния “Сега”. Така се оказа, че царският скандал незабавно влезе в ролята си на фасада за текущи ремонти и договаряния между кликите във властта. В такъв случай апотеозът на Велислава Дърева в “24 часа” за шекспировската мощ на Симеон да разпусне “драмсъстава на панайотките” в помощ на кабинета “Станишев” е твърде патетичен и личен. Баналността на българската политическа проза май изисква по-обективни критици. В. „Класа” възобновява ликвидираната от УС на СБЖ рубрика „Между перото и баданарката”, чието авторство принадлежи на Валери Найденов, а след това рубриката бе поддържана от Румен Леонидов – и двамата днес работят тук. По хоризонтала вестниците се позиционират като леви и десни, без изобщо да се има предвид с каква партия са обвързани или близки. Лявото е по-егалитарно, повече симпатизира на бедните, докато дясното е по-индивидуалистично и е по-скоро на страната на свободната инициатива. По вертикала вестниците се позиционират според отношението им към властта. Ако са под хоризонтала, те са критични. Ако са над хоризонтала, те одобряват действията на властта. Тази рубрика няма за цел да принизява работата на който и да било вестник или журналист. Стремежът е да се даде обективна ориентация за позициите на вестниците и тяхното движение.