„Атака“ и ГЕРБ ще застанат зад кандидатурата на отец Боян Саръев за кмет на Кърджали! Новината не шокира полушните партийни активисти на Сидеров и Борисов. Но буквално парализира православните миряни. Или поне тези, които правят разлика между Бог и партиен секретар. Кандидатурата на о. Съръев за градоначалник съдържа в себе си един много опасен момент, с който Волен Сидеров си играе от доста време (личи, че не е завършил богословие, а едва сега започва). Да не говорим, че духовната материя е абсолюто чужда на Бойко Борисов. Този опасен момент е обвързването на Църквата с националната кауза или казано иначе, формулата българин=християнин=добър – турчин=мюсюлманин=лош. Църквата обаче е наднационална. За нея няма нито юдеин, нито елин нито българин, нито турчин (Гал.3:28), тя не дели хората по етнически принцип, а се старае да привлече всички към Спасение в Христа. Всъщност, човек може да е турчин и да е християнин, или просто симпатизант на ДПС, (самият Саръев е покръстен мохамеданин), или на която и да е друга партия. Може обаче да е българин и да не е никакъв християнин - нищо че членува в „Атака“ или ГЕРБ. Самият Сидеров е не по-малко чужд на Църквата от мохамеданина Доган, заради семейните му симпатии към екстрасенската Кочовска, а Бойко Борисов едва ли макар и веднъж в живота си се е изповядвал и причастявал. Но Саръев ги предпочита, защото Волен е българин, защото Бойко е българин!!! Нашите безбожници са по-добри от чуждите! За Църкватата обаче е абсолютно чуждо етническото или религиозно противопоставяне заради каквито и да било социални или национални каузи. Самият Христос нито веднъж не каза на учениците си да участват в някаква инициатива за свалянето на тираничната римска езическа власт и да се върне доброто старо Юдейско царство. Тъкмо напротив, Той казва: “отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу” (Мат. 22:21). Затова и юдеите намразват до крайност християните, защото те не участват в двете юдейски въстания от края на І и началото на ІІ век. Църквата макар и да има мисия в света, тя самата не е от този свят. Целта на Църквата и на нийния клир е да спасява душите човешки чрез утвърждаване на вярата в Христа. Отец Саръев е получил благодат от Бога чрез тайнството свещенство, за да спасява човешките души чрез служението си. Но това, което той прави, е типично възрожденско, а не и църковно мислене. Той изоставя грижата за душите на пасомите си, за да се втурне в някаква съмнителна социална кауза, т.е. да осигурява телата им. Изоставя вечното, за да тича след временното. Сякаш са малцина тези, които го правят. Но има и още нещо важно. В Църквата нищо не става без благословение. С чие благословение о. Саръев иска да се кандидатира? Митрополит Николай знае ли? Благословил ли е, и ако да, защо не се е изказал каква е целата на абсурда свещеник-кмет, който е доста близо до абсурда цар-републиканец? Ако не е благословил, защо не е наказан о. Саръев? Защо от години о. Саръев се държи като самостоятелен играч в областта, сякаш нито Синод, нито митрополит важат за него? Кърджалийският свещеник често е казвал, че доброто на Синода е, че не му пречат. Не му пречат да бъде велик мисионер, велик тв водещ... После ще стане велик кмет,(като настройва абсолютно необосновано двете религии една срещу друга). После... предвиждам, че така може да основе секта или нов разкол. Отец Саръев не си дава и сметка за това, че повеждайки битка между християни и мюсюлмани, войната ще загуби не той! Светската власт Саръев ще загуби наесен със сигурност - не може да разчита на послушни гласоподаватели-екскурзианти. Едва ли ще може да разчита и на православните – успя да ги разочарова с хода си. Успя да ги направи пораженци, без да са търсили битката между две религии. Успя да ги разочарова и с късата си памет, когато преди 5 години, яхнал коня на медийните изяви, яростно твърдеше, че „от сближаването на духовенството с властта няма да се случи нищо добро, защото това ще доведе само до поставяне на Църквата в подчинение и услуга“. Малцина са тези, които обаче помнят, че той още преди години очакваше „в бъдеще да срещне такива политици, които да бъдат пастири в евангелския смисъл на думата“. Изкушението, че това може да бъде само той, го порази със страшна сила днес. Помогна му и собствената му идея, че държавата и Църквата могат да работят добре заедно, само ако има такива духовни лица, които да са „достатъчно далновидни, за да се възползват от тази близост и да спечелят нещо“. А за далновидността му, видно е, заслуга има и обучението през 1985 г. в школата на МВР в Симеоново, (която всъщност е люлка и на бат Бойко)... Състоянието, в което Боян Саръев се намира, на духовен език, се нарича прелест. А прелестта се ражда от липса на смирение... и желанието да спечели нещо от близостта си с държавата... Милена Димитрова