Бюджет 2008 и дългият път на България към успеха

През първата година на членството ни в ЕС процесът на конвергенция на доходи и цени започна да се развива. Той открои сериозни рискове пред икономиката ни като огромен размер на външнотърговския дисбаланс, скок на кредитните задължения, опасно нарастване на фирмените дългове (тези в чужда валута вече надхвърлят над 60% от БВП), увеличаване на размера на несъбираемите плащания към бюджета, ниска производителност и конкурентоспособност.
Проф. Димитър М. Иванов, доктор на икономическите науки Историята на преуспелите икономики за разлика от това, което Толстой казва за семействата, не е еднаква. Независимо от матрицата на МВФ, няма една-единствена практическа формула за бърз икономически успех. Животът показва, че единствено способността да се разберат правилно външните императиви в комбинация с местните условия и на тази основа да се „изковат“ прецизни политики – дава решението за това как да се „отлепим“ от последното място в Европа; как да вдигнем стандарта на живот; как да постигнем по-добро здравеопазване и образование. Бюджет 2008 е една възможност да се замислим за ефективността на социално-икономическия път, по който се движим. „Няма политика без рискове, но има политика без шансове“ Едгар Фор През първата година на членството ни в ЕС процесът на конвергенция на доходи и цени започна да се развива. Той открои сериозни рискове пред икономиката ни като огромен размер на външнотърговския дисбаланс, скок на кредитните задължения, опасно нарастване на фирмените дългове (тези в чужда валута вече надхвърлят над 60% от БВП), увеличаване на размера на несъбираемите плащания към бюджета, ниска производителност и конкурентоспособност. Тези рискове достигат равнища, които не могат да бъдат поддържани с едно стандартно развитие на икономическите и социални процеси. Нещо повече, те „избуяха“ и продължават да са налице в един период, в който световната икономика се пука по „шевовете“ си. Закъснението ни по редица реформи бе усетено през тази първа година на членството ни в ЕС, когато сравненията с Европа разголиха истината. Липсата на лидерство и решителност в действията на управляващите по отношение на смяната на изживелия себе си 18-годишен икономически модел допълнително нагнети напрежението в българското общество. От ден на ден хората стават все по-песимистични за покупателната си способност и бъдещето си. Според изследване на Националния статистически институт от октомври, озаглавено „Наблюдение на потребителите“ показателят „доверие на потребителите“ се понижава с 5,8 пункта спрямо юлското си равнище. Намалението при селското население е 7,6 пункта, а при градското — 4,8 пункта. За второ поредно тримесечие анкетата регистрира засилен песимизъм в оценките на потребителите. Значително се влошават очакванията на хората и за 2008 г. Очевидно е, че стандартът на живота у нас спада. Увеличават се разходите за храна и за здравеоопазване; увеличава се задлъжнялостта на домакинствата и спадат техните спестявания. Растежът на цените засяга основните потребности на хората: храненето, отоплението, транспорта, лечението, образованието. Частта от „питата“, която им се полага, става все по-малка и по-несигурна. От 2005 г. досега тя е намаляла с повече от 23% (на база на натрупаната инфлация за двете години). Противоречията в макрорамката Анализаторите на така наречения Бюджет на устойчивото развитие откроиха сериозни противоречия. Но дали той представлява опит за нова икономическа политика, съобразена със световните императиви, както и със стабилното ни последно място в Европа? От правителството всички искат да чуят отговора: „Граждани на България – бъдете спокойни. Знайте, че вашето бъдеще е осигурено, стабилно, славно. Такова е и бъдещето на вашите деца!“ – е изключително важен. Императивите на условията за развитие Глобалните пазари навлизат в една нова епоха. Китай, Индия, Русия и отчасти Ирландия напредват с темпове два пъти по-големи от темповете на САЩ и на основните икономики от ЕС. САЩ, Европа и Япония са във финансова криза. Експлозивното покачване на цените на петрола, както и срутването на щатския долар с повече от 44% спрямо стойността на еврото ясно говорят за исторически размествания на пластовете в света. Преминаването към Еврозоната на почти всички централноевропейски страни - членки на ЕС, се отлага с 2-3 години. Забелязват се отчетливи рискове в самия ЕС като анемичен растеж за следващите 2-3 години, изкуствено силно евро, което ще продължи да влияе негативно върху конкурентоспособността на европейските икономики, буксуващ социален модел, забавящ редица основни структурни реформи. Все по-скъпо струва функционирането и бъдещето на страната заради загуба на доверие. Правителството на тройната коалиция очевидно не може да се справя със сложните социално-икономически проблеми, заливащи обществото, рушащи институциите. Всичко това се „плаща” от наследството към децата ни. Външнотърговският дефицит Близо 3 години България се е превърнала в един от световните рекордьори по външнотърговски дефицит (с -22% от БВП). Чуждите инвестиции не могат да променят това състояние. Високите лихви по кредитите също стимулират търговския дефицит. Той се повишава не защото финансира инвестиции. Обратно, той финансира потрeбление, и то главно в сектора на нетъргуваните навън стоки. Този процес се засилва и се превръща в една разпродажба на домашно имущество. Ние продаваме, за да платим текущото потребление, след което заемаме отново, за да си позволим бъдещо потребление. Но икономиката ни ражда с темп, по-нисък от това, което потребяваме. Проблемът е в размерите на явлението, което води до обедняване в дългосрочен период. Вече всяко „типично“ четиричленно семейство у нас е средно „вносител“ на стоки за над 2100 евро годишно (за сравнение с 2004 г. това число бе 1000 евро). При намаляване на данъчната тежест фирмите и населението използват част от относително увеличения доход, за да увеличат потреблението. Това е и стимулатор на растежа. Проблемът обаче е, че използването на по-голяма част от доходите за увеличено потребление редуцира още повече общия обем на националните и частни спестявания. Това налага страната ни да заема от чужбина, освен ако националните инвестиции не намалеят дотолкова, че да компенсират намалението на спестяванията. Тъй като това не може да стане, се стига до още по-голямо повишаване на търговския дефицит. Получава се така, че стимулираме вътрешното потребление чрез увеличаване задлъжнялостта на фирми и граждани и го „притискаме“ чрез бюджетния излишък. Темпът на растеж Искам да попитам откъде идват разчетите на правителството за 6,4% темп на икономическия растеж за 2008-а? Честно намерен ли е този показател и какво се крие зад него? Минимум две неща. Първо, при неясно на каква база изчислен дефлатор на БВП за следващата година правителството иска да си гарантира в последната година преди парламентарните избори „официално“ по-висок темп на растежа на БВП, но това няма да е същностен ръст. Второ, ако преценим инфлацията за 2007 и 2008 г., ще се разбере, че планираният ръст от 6,4% го няма освен в хартиените обещания на правителството. Тези 6,4% не могат да дойдат и от потреблението, тъй като покупателната способност на населението ще бъде силно ударена през следващата година. Ще дойдат ли от сферата на индустрията? Как – при ниската ни конкурентоспособност и при официално намалените инвестиции за държавния сектор? Или при драматично задлъжнелия частен сектор? Казва се, че средният ръст на износа ще бъде около 11-13%. Но откъде и на каква база се очаква тази прогресия да се реализира? Нека да погледнем реалната ситуация. Поради вътрешните си проблеми европейският пазар няма как изведнъж да динамизира потребностите си от внос на български стоки (особено при тяхната конкурентоспособност!), еврото достигна вече 1,44 USD и то няма да спадне с политиката, която се води от ЕЦБ (а курсът на лева при това положение играе негативна роля спрямо износа ни в трети страни). Цените на петрола постигнаха очаквания праг от 100 USD, а прогнозата на правителството е за средногодишна цена за 2008 г. от 68 USD. Откъде идва числото 6,9%? Няма логика инфлацията да намалее догодина при дебалансираната и нелогична структура на цените на различни продукти и различни кошници от продукти. Процесът на корекции в тази структура ще продължи още най-малко две години. Достатъчно е всеки да си калкулира четири от най-скъпите части на своя бюджет: разходите за енергия, за храна, за жилищен кредит и здравни разходи (само при тях реалното нарастване надхвърля 26%!). Представете си как ще изглежда бюджетът ви, ако не трябва да включвате тези плащания. Но всеки разумен човек знае, че не би могъл да игнорира тези сметки. Всеки разумен човек, но не и това правителство. Да не говорим, че са занижени и ценовите изменения, които са включени в измерването на инфлацията. Всички цени скачат и ще продължат да скачат. Всички видове енергия, ценни метали, храни, транспорт, услуги, лекарствени продукти. Нараства конкуренцията от Китай и Индия. Рязко ще нараснат двойно по-бързо от предвидения темп на растежа на БВП всички разходи по здравеопазването. Повишаването на косвените данъци с новия бюджет също ще стимулира по-голяма инфлация. И още един изключително важен елемент, когато честно следва да се планира очакваната инфлация. В страната вече тече процес на евроизация на плащания. Шофьори на таксита, монтьори, ресторантьори, хотелиери, доктори – при всички тези категории редица от ежедневните им разплащания започват да доминират вече в евро. Този процес сам по себе си стимулира инфлацията. Той засяга и дълбоката тема за реалната стойност на националната ни валута, респективно стойността на спестяванията в левове. Как при настоящата инфлация (която отново ще прекрачи 12,5%) правителството предлага обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст да се увеличи също само с 10 лв. - от 180 на 190 лв., е просто невероятно недоразумение, граничещо с престъпление! Та нали декларира политика за стимулиране на раждането на деца! Публичният сектор Щетите от този бюджет ще бъдат тежки. Аз вече имах възможността да се изкажа за негативите, които носи плоският данък. Той ликвидира възможността България да модернизира своя публичен сектор. Той още повече отнема покупателната способност на стотици хиляди български семейства. С въвеждането на този данък се прави и друга, още по-голяма политическа манипулация. Няма логика този данък да просъществува. Но неговото премахване или изменение и по-същество увеличаването на данъка върху общия доход, както и на корпоративния данък ще бъдат политически «лепнати» на едно следващо правителство. То ще трябва да плаща за фискалните недомислици на сегашната управляваща коалиция. Да на ниската ставка на данъка, но не сега, не в бедна България. Публичният сектор се нуждае от изключително сериозни финансови институции и плоският данък от 10% не може да ги осигури. Нобеловият лауреат по икономика за 2006 г. Едмънд Фелпс заяви пред ЕС: “Фалшивите надежди, породени от намаляването на данъците, само ще отклонят ковачите на икономическата политика далеч от необходимите фундаментални реформи”. Подчертавам две неща: липсата на доказана връзка на намаляването на данъците със стимулирането на бизнес активността, както и това, че се прави извън търсенето на решения за изваждане на публичния сектор от колапса. Никакво усъвършенстване или модернизация на публичния сектор не е възможно, докато нямаме ясна идентификация и концепция за какъв тип публична услуга в XXI век ще става дума и за какво качество на централната държавна, както и местна администрация говорим? Докато не знаем, няма да можем да определим и „цената”, която обществото, данъкоплатците ще са готови да платят за нея. Докато не знаем цената, никога няма да можем вярно да определим заплащането на труда на заетите в тази сфера. Тъй като истинска реформа на публичната администрация изисква 5-10 години, за финансов министър, който се отчита с едногодишни бюджети, този въпрос не е от актуално значение. Той всъщност не се интересува от реформата. Тази липса на ясна и смела политика се вижда и в нелогичното повишаване на доходите за следващата година. Липсва реален ръст на доходите Перспективата за 5 до 10% ръст на заплатите в бюджетния сектор от средата на годината и за 9,5% ръст на пенсиите на фона на очертаващата се нова около 12-процентна инфлация означава липса на реален ръст на доходите на населението. Така че аз лично не бих могъл да приема заглавието на този бюджет като бюджет на стабилността. За мене няма нищо стабилно в продънения «под» и в рушащия се «таван» на родната икономика. Отлагаме ги, за да бъдат платени от децата ни. Предвиждат се с проекта за държавен бюджет 12% съкращения в публичната сфера, на служителите в публичната сфера, но не се казва как правителството ще се справи със силното застаряване и напускане от този сектор. Тези 12% са нищо, тези хора вече излизат оттам. Откъде ще дойдат новите качествени държавни функционери и при какви системи на оценка, стимулиране и компенсиране? Това са нещата, на които следва да отговори една сериозна политика. Да каже как ще постигнем една по-добра държава, по-ефективна и по-модерна. Правителството твърди, че образованието и здравеопазването са приоритети в неговата политика през следващата година, но това не се доказва с предвидените средства. Не се доказва с новите противоречиви изменения в областта на фискалната децентрализация, не се доказва и в международен план. Тези два силно изостанали сектора, от които зависи бъдещето на българската нация, са обречени на допълнително изоставане. Огромен дисбаланс се създава от страна на правителството и между науката и висшето образование. 18 години българската наука търпи политика на тотално неглижиране от страна на серия правителства. Сега този само в кавички – стратегически национален приоритет, е оставен напълно на самотек и колапс. Политиката в социалната сфера „Фанфарите” на правителството са евтина политическа декорация, но те не могат да скрият продължаващото социално „кървене” на България. Минималната работна заплата за 2008 г. ще бъде около 110 евро, което, коригирано с процента на инфлация, е не повече от 96 евро на месец, т.е. по 3,2 евро на ден. Няма икономическа логика в повишаването на относителния дял на задължителните лични осигурителни вноски в общия им размер от 35% на 40%. Тази стъпка допълнително намалява размерите на доходите, най-вече при работещите с ниски и средни доходи. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж през 2008 г. ще бъде около 54 евро, т.е. по 1,8 евро на ден (с инфлацията – около 1,6 евро). Това означава още по-драматично голяма част от пенсионерите да се превърнат в просяци. Икономическите последствия за хиляди български семейства ще бъдат ужасни. И това при една данъчна система, която очевидно облагодетелства само богатата прослойка на обществото. Нищо лошо в това, но не при постигнатата и съществуваща дълбока и драматична икономическа диференциация. При рекорден външнотърговски дефицит, при експлодиращи цени на петрола и при лев с реална стойност, която очевидно не отговаря на аритметичното съотношение с еврото. Ние не инвестираме в бъдещето на децата си, нито в бъдещето на модерна, достойна за XXI век, конкурентоспособна индустрия, нито в нашата наука. Този бюджет не е основан на доверие, откровеност и желание за ефективни реформи. Не става ясно от бюджета кои са факторите, които биха „запалили” мотора на икономическия растеж. Нека правителството да каже например, особено след като един от най-тежките проблеми е рекордният дефицит по търговската сметка – колко са заетите в експортно ориентираните сектори за разлика от тези в областта на продажбата и търговията с недвижими имоти. Каква е политиката на правителството, за да се промени тенденцията? Как в борбата за намаляване на дефицита правителството ще убеди българите и фирмите да купуват по-малко чужди стоки, а чужденците повече български стоки? Как това ще стане, след като високите лихвени проценти и скъпото евро правят стоките ни скъпи в сравнение с други идващи извън еврозоната. 18 години след началото на демократичната промяна и на прехода към пазарна икономика навигацията на българската икономика продължава да се води „сляпо”, некомпетентно, по стандартен пакет политики. Той се състои от инструменти преди всичко на ортодоксалните пазарни икономисти от 80-те години на миналия век. Това е без съмнение подходът на оригиналния Вашингтонски консенсус и на неговите последователи. Техните имена не са безизвестни. Това са Джефри Сакс (но много преди неговата концентрация върху проблемите на Африка), Ан Крюгер, Лари Съмърс (но с неговите виждания от 1988-89 г.) . Но самите те днес са с други виждания, еволюираха и се развиват съобразно реалностите на XXI век. Те да, но не и поредното българско правителство, вторачено не по-далече от собствените партизански и котерийни интереси.

Станете почитател на Класа