Днешните телевизии кретат някак си, търсейки милост наляво или надясно. Както обичам да казвам – „Влачат се като пияни след сляп господар“

Бойко Василев/“Панорама“ внезапно съобщил, че няма доверие на себе си.
Болшинството от медиите ни пък нямат доверие на Истината – те направо се паникьосват от нея.
Изключено е, например, да кажат нещо нелицеприятно за новите ни Първи Братовчеди – дори, когато те излъчват към съюзниците си сигнали на пълно незачитане.
Костадинов, лидерът на „Възраждане“, участвал в „Панорама“ - по някое време станало дума за придобиването на образователната платформа „Школо“ от англичани и той казал, че това е проблем за държавата заради изтичането на личните данни на над един милион души.
Бойко не се съгласил, а Костадинов го попитал, той на британците ли вярва или на българска партия. И тогава станало интересно.
„Тук аз питам – рекъл Бойко ".
„Значи, аз не мога да ви задавам въпроси, така ли?“ – отвърнал Костадинов.
„Разбира се, че можете, но едва ли хората се интересуват, какво точно аз ще кажа " – казал Бойко.
И по този начин ритуално се самоубил.

Тези думи на водещия са извънредно важни – защото ни въвеждат направо в сърцевината на срамния режим, в който пребивават днешните телевизии. Кретат някак си, търсейки милост наляво или надясно.
Както обичам да казвам – „Влачат се като пияни след сляп господар“. Може и иначе да се каже - влачат се като слепци след пиян, а доста често и побъркан господар.
И предпочитат да не знаят, какво, в действителност, се случва пред очите им. Дори собствените им помийни ями са им по-интересни от Истинския Живот. Той ги плаши, не е достатъчно добре подреден и етикетиран, за да им е удобен.

Бойко е пределно опитен професионалист, извънредно добре подготвен и високо образован, за него няма тайни в занаята, освен една - как да охрабри малко повече сърцето си.
Точно в „Панорама“ това много трудно може да стане, такава е маята на това предаване, създадено е да кади тамян на всяка власт.
Бойко пет пари не дава за Костадинов – но, в същото време, е пределно толерантен и дори понякога възторжен с други, доста по-ялови политици. Сигурно го измъчва и фактът, че официалната страница на лидера на системно обругаваната „Възраждане“ има 318 хиляди последователи във Фейсбук, а тази на БНТ - могъщата държавна телевизия – едва 188 хиляди.

И досега наивно вярвам, че поне веднъж в кариерата си всеки истински водещ трябва сам да драсне клечката на собствената си клада – а не само да брои годините, които е прекарал, повече или по-малко безметежно, в някое предаване.
В случая, за да се застрахова може би допълнително, Бойко си е позволил да бъде нечестен към самия си. „Кой се интересува от мнението ми“ е очевидно фалшиво признание, по-скоро изглежда като някаква глезотия. Вярват му на Бойко немалко хора - а той трябва да се постарае да му вярват и други. Това е мисията му - толкова е елементарно, че чак е неудобно да се казва.

Вместо това, Бойко се самоунижава публично, принизява ролята си, дори и предназначението си. „Кой се интересува от мнението ми“ – колко нелепо-примирено звучи тази фраза. Тя обаче отваря една врата, през която могат да се промушат всякакви мижитурки и келяви натегачи – тя ще бъде тяхното оправдание, че, всъщност, доверието на публиката е без всякакво значение.
Вече свикнахме неуките натегачи да са правилните играчи в медийното поприще, примирихме се да ги приемаме като неизбежното зло. И това е така, понеже и повечето от бездарните ни политикани също са безсрамни слагачи, безподобни целувачи, вечно разлигавени пред поредните ни Първи Братовчеди.

Те отдавна задминаха и блюдолизците от времето на соца, много по-далеч отидоха дори в сравнение с тях, а сега вече няма и кой да ги спре или да ги поукроти.
Очаквате ли изобщо, някое тукашно уж „евроатлантическо“ леке - фалшиво до мозъка на костите си, да каже на глас, че Братовчедите ни се изплюват на суратите ни с всяко поредно свое егоистично решение. От нашите политически повлекани няма да дочакаме подобно признание, също и от медиите.

От един коментар на Виктор Блъсков в „Труд“ научих за поредната подлост на администрацията на Байдън. Пълно мълчание в останалите тукашни медии, някои от които дават мило и драго да изглеждат достолепни, все още. Сигурно голям зор виждат, а резултатите са плачевни.
Ето за какво става дума. Наскоро Байдън спрял работата по новите проекти, свързани с износа на втечнен газ – забраната ще бъде валидна „няколко месеца“, каквото и да означава това.

Цитат от президентското изявление: „През този период ще разгледаме внимателно въздействието на износа на втечнен газ върху енергийните разходи, енергийната сигурност на Америка и нашата околна среда“.
Някои наши медии чинно предадоха изявлението на Байдън, без да си направят труда да уточнят, че всъщност става дума за един сатър, безмилостно стоварен върху наивниците от ЕС. Защото неговото решение прави безсмислени милиардните инвестиции на страни от ЕС за построяването на нови терминали за американски втечнен газ, отново ги превръща в пленници на руския газ. Издънва европейската енергетика като цяло, за българските кахъри да не говорим.

Говорител на Venture Global, инвеститор на най-големия американски експортен терминал за втечнен газ, го е казал съвършено ясно: „Забраната ще изпрати опустошителен сигнал на нашите съюзници, че вече не могат да разчитат на САЩ“.

Тези думи, колкото и невинни да изглеждат, никога няма да бъдат коментират в тукашните подплашени медии.
За политиканите ни да не говорим – подобни теми изначално са забранени за слугинажа.
Но проблемът си остава – можем ли да разчитаме на Братовчедите, до каква степен и докога?
Едва ли все още си спомняте глупостите, които изговориха ПростоКирчо и аверите му в разгара на газовата криза: седем кораба с американски втечнен газ мощно пореха океана, за да ни избавят от руското газово иго; сетне корабите се оказаха два, но и до края не научихме, кои са собствениците на газа и на каква цена искат да ни го пробутат.

Докато ние чакахме поредното си освобождение, повечето страни от ЕС тихомълком си решиха газовите проблеми, като приеха условията на руснаците, платиха си газа с рубли и пр. Само нашите тарикати бяха непреклонни – на думи обаче, понеже се оказа, че здраво са се натъргували с руски газ, но през посредници и на значително завишени цени. Оказаха се брутални измамници. И това ли вече е забравено?
Медиите са безчувствени и към най-дивите лъжи на управниците.
Държат се като парцали в една колониална държава. Верноподаничеството им трудно ще бъде преодоляно – за да се случи това, трябва да дочакаме някакво истинско чудо.
Преклонението пред Братовчедите е просто нечовешко, направо е патологично. То няма нищо общо със старанието на стандартния угодник или лицемер – класическото угодничене си е истинско изкуство в сравнение със сегашното слагачество. То е грубо примитивно, заради това е и особено отблъскващо. Всеки дръвник може да го усвои криво-ляво и да го практикува.
Пак добре, че решението на Байдън не е обявено за Божия воля.
Има такъв прецедент, който оправдава разрушителните действия и корупцията на минните и химическите компании в САЩ. През 1972 година се срутва една от стените на въгледобивен басейн и са залети 16 града по продължението на Бъфало Крийк Холоу, убити са 125 души. Тогава индустрията обявява това за „Божия воля“ /цитирано от Джон Конъли/.

С наложената забрана, Байдън започва нова игра – но ние сами трябва да се досетим, каква е тя. Във всеки случай, едва ли ще спечелим нещо от нея.

Ще си останем вечните потърпевши.

Но пък старателни ласкатели.