Радев просто не се усети, как срещу него се изправи мощен противник, свали му маската и го захвърли в прахта. И не му даде възможност за никакво маневриране. Свидетели сме на сблъсък, който тепърва ще се развива. Помирение няма да има.

И „Движение Трети март“ цопна в калта. Регистрация на търговската марка е в нарушение на нарушение на Конституцията, Кодекса на труда, два закона, практика и морал, заяви бившият председател на Патентното ведомство Таня Найденова. А сега да видим как се прави партия при тези обстоятелства? Оставям това на съвестта на Весела Лечева.

По-важното обаче е, че президентската институция и по тази тема влиза във фокуса на скандал, от който ще понесе нови имиджови щети. Дълбоко погрешни са сметките, че “Трети март” може да бъде “свястната опозиция”, “неизбежната алтернатива”, че ще се превърне в масово движение, което да помете статуквото.

Да, в обществото има натрупан огромен обществен гняв, отчитат социолозите и предупреждават, че този гняв все някъде ще се излее. Но как си представяте, че Весела Лечева и Сотир Ушев, че Копринков и Пламен Узунов и гвардията държавни чиновници около президента ще произведат политически проект, ще го напълнят с енергия и със съдържание, с емоция и лидерство и ще увлекат след себе си масите.

Политически абсурд!

Радев е свършен за политиката!

Ако има нещо, което се случи в последните две седмици, то е свалянето му от пиедестала на държавен глава и овъргалянето му в калта заедно с тези, които той отричаше. От морален стожер се срина до един от тях - исторически процес, който не се бе случвал в българската политика в последните 35 годни.

И това го направи Делян Пеевски. Публично!

Радев просто не се усети, как срещу него се изправи мощен противник, свали му маската и го захвърли в прахта. И не му даде възможност за никакво маневриране.

Свидетели сме на институционален и политически сблъсък, който тепърва ще се развива.

Помирение няма да има.

Публиката е толкова ошашавена, че всички питат защо сега, защо Пеевски и докъде ще стигне Пеевски.

Пеевски ще стигне до край. Той няма какво да губи. Беше омаскарен, сатанизиран, напъден. Но се върна. За да си вземе рестото. Върна се с такава сила, че нищо не може да го спре. Прав е Огнян Минчев, когато пише, че Пеевски е като разярен бик, който ще постигне това, което иска.

А Радев вече няма какво да постига. Само ще губи.

Двамата ще се разминат по стълбата. Драматично.

В историята Радев ще остане с прозвището “мистър Кеш”.

Политическите последици от това предстоят. Тайфунът ще се разрази.

Вижда се, че Пеевски има стратегия - отстрелва бавно и последователно един по един обкръжението, докато Радев остане сам.

И стигаме до въпроса защо сега.

За последните три години президентът не спря да се движи по ръба на Конституцията - да подкрепя пряко или косвено политически проекти, да се намесва в избори, да кадрува, даатакува, да разделя. Стигна до там, че през септември 2020 година заяви в лицето на депутатите, че парламентът е на улицата. Правеше се на опозиция и алтернатива на всяка управление. Престъпи Конституцията като назначи двойния гражданин Кирил Петков за министър.

Вкара в публичен оборот вулгарен език: мутри, шарлатани...

Започна да си прави своя общност в държавата - моята кохорта, моите служебни кабинети, моите министри. От толкова много разделителни линии накрая се капсулира и изпокара с всякакви общности, политически организации, социални групи.

Превърна лицемерието в норма - навън говори едно, а в България друго: Русия е агресор (Полша), Крим е украински (Гърция).

Служебният му кабинет подписа за нови 8 Ф16.

Служебният му кабинет подготви процедурата за премахване на Паметника на съветската армия ( през министерство на културата и областна управа), а пред хората говори за спасяването на паметниците и поругаването на историята.

Радев разби партийната система в страната и пося тежко разделение в обществото.

Радев стана първият президент за който се твърди, че е замесен в корупция, злоупотреби с власт, нарушение на закони и Конституция.

Натрупването стана толкова много, че в един момент циреят се пукна.

Радев поиска цялата вляст, но понеже не е политическо животно, не успя да овладее тъмните процеси във властта. Дали заради алчност или неподготвеност, а може би заради и двете, президентът се срива пред очите ни под тежестта на тъмнината във властта.

Но защо Пеевски успя да го свали - нали и другите лидери досега говореха срещу Радев, питат журналистите.

Защото всички знаят че Пеевски е ЕФЕКТИВЕН. Нинова сама призна - щом Пеевски говори, значи има доказателства защото е информиран. Пеевски е ИНФОРМИРАН - това улегна като постулат на всички нива в държавата. Когато Пеевски каже “касиерите”, на върха на езика му са имената им, когато спомене за “кученцата, които влачат плячката в президентството”, в джоба му са прякорите им.

Когато нарисува пред медиите “тъмната институция, пълна с много кеш”, той знае и за кеша,и за тъмнината в и около Радев.  Не изпуска случайни думи, не хвърля кухи обвинения, не дава празни обещания. Самите водещи политици днес го припознаха - най-върлите му противници с охота се залепиха за него. И дори търсят именно от него индулгенции за чистото си политическо лице. Кики и Борисов си пият сутрин кафето с него, Василев реди сметките на държавата под одобрителния му поглед, Денков си записва какво говори Пеевски. Това е признание за лидерство. И то ефективно лидерство.

Пеевски следва максимата - за човека съдят по силата на неговите врагове. Прицели се в най-силния човек в държавата и в момента на терена са само двамата. Засега това е големият му успех. 

Пеевски е доказателство, че историята се движи от точните хора, появили се в точния момент на точното място.

Колко дълга ще бъде играта на Пеевски - никой не може да каже.

Но едно се вижда днес - Радев е на прага на най-голямото си поражение.