„Аз не мога да разбера мотивацията му (на Лозан Панов-бел.ред.) да оглави ВКС след седемгодишно прекъсване и със стаж на районен и окръжен съдия“, продължава атаката си срещу кандидатурата на Панов – Борислав Белазелков.

В началото на кариерата си кандидатът на ПП-ДБ за КС Борислав Белазелков става магистрат по волята на БКП, а в нейния край показва, че е готов да се откаже от публично изразени позиции в името на политически и лобистки интереси, пише в свой обширен материал Труд.бг.
Борислав Белазелков е „блестящ юрист“ с близо 40-годишен професионален опит. Така започват мотивите, с които от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ номинираха пенсионирания магистрат от Върховния касационен съд за конституционен съдия. Дали обаче дългата кариера няма да се окаже „ахилесовата пета“ на кандидата и дали ПП-ДБ не пращат в КС магистрат, чийто професионален път не е започнал благодарение на верността към тоталитарния режим и БКП?

Биографичната справка на Белазелков сочи, че завършва право в далечната 1981-ва година. Непосредствено след това става съдебен кандидат, а в периода 1984-1986 г. е съдия-изпълнител в Софийския районен съд. През 1986 г. става и аспирант в Юридическия факултет на Алма Матер. По същото време вече е назначен и за съдия в СРС.

Първото нещо, което Борислав Белазелков трябва да направи при предстоящото изслушване в парламента този четвъртък е да признае - бил ли е член на БКП, когато влиза в съдебната система?

Общоизвестен факт е, че да станеш магистрат в годините на комунистическия режим, а и да запишеш аспирантура в Университета, не би било възможно без височайшата воля на комунистическата партия. Нещо повече, според Закона за устройство на съдилищата, действал по това време, за да стане съдия Белазелков е трябвало да има необходимите „политически качества“.

Всъщност, отново според Закона за устройство на съдилищата в Народната република, назначаването на Белазелков като съдия е било възможно по два начина – с решение на Народното събрание или когато то не е заседавало - с постановление на Държавния съвет, ръководен от Генералния секретар на ЦК на БКП.

Тази, прикрита част от биографията на Борислав Белазелков, за периода преди 10-ти ноември 1989-та година, влиза в остра колизия с възгледите на лидерите на „Промяната“ и особено на „Демократична България“, които през годините на своята политическа кариера многократно са се обявявали за лустрация или са твърдели, че липсата на такава в съдебната система, е сред причините за ниското обществено доверие в правосъдието.

Отговорът за комунистическия период в кариерата на бившия върховен магистрат е важен и от историческа гледна точка, защото е факт, че единици са били онези съдии преди 10-ти ноември, които са били без партиен билет. Това потвърждава през 2016 г. в свое интервю за издание на Съюза на съдиите в България, дългогодишният съдия, член на Висшия съдебен съвет и бивш конституционен съдия Людмил Нейков: „След 10-ти ноември първото нещо, което съдиите трябваше да направим, беше да подпишем декларации за деполитизация...Какво да ви кажа... трудно, трудно се растеше в онези години като не си партиен член. Винаги, за всички длъжности се предпочитаха преди всичко партийни членове...не знам дали ви е известно – всеки съдия се одобряваше от окръжния или градския комитет на партията, за долните съдилища. А пък във Върховния съд, за да бъдеш назначен, трябваше да бъдеш съгласуван, да има резолюция “Съгласен” от ЦК на БКП.“ Куриозното в случая, че само година преди Людмил Нейков да даде това интервю за изданието на ССБ, председател на съсловната магистратска организация е именно Борислав Белазелков.

Всъщност и по-близката история показва – как кандидатът на ПП-ДБ за конституционен съдия умее да лавира, според актуалната конюнктура. В навечерието на избора на председател на ВКС преди девет години, Борислав Белазелков дава интервю за сайта „Медиапул“, в което пламенно защитава кандидатурата на съдия Павлина Панова срещу конкурента й за поста Лозан Панов.

„Това, което ме смущава, е мотивацията на колегата Лозан Панов. Той се изживява малко като "дялан камък", казва Белазелков в качеството си на председател на ССБ, критикувайки Панов, че от съдия във Върховния административен съд иска да оглави ВКС. „Аз не мога да разбера мотивацията му (на Лозан Панов-бел.ред.) да оглави ВКС след седемгодишно прекъсване и със стаж на районен и окръжен съдия“, продължава атаката си срещу кандидатурата на Панов – Борислав Белазелков.

Какво обаче се случва? Натискът върху ВСС, в който активно участва ръководената по това време от Белазелков съдийска организация, се проваля и Панов е избран за председател на Касационния съд.

Само 11 месеца по-късно, Белазелков ще забрави терзанията си за „предрешения избор на съдия №1“ и ще застане на стълбите пред Съдебната палата, където ССБ организира протест в подкрепа на политизирания се междувременно председател на ВКС Лозан Панов.

Превратностите обаче не свършват дотук. Защото през 2021 г., когато Белазелков навършва пределната възраст за магистрат – 65 години и се пенсионира, именно Лозан Панов, в качеството си на председател на ВКС, респективно председателстващ заседанията на Съдийската колегия на кадровия орган, прави предложение на магистрата да бъде връчен орден „Стара планина“. И до днес обаче Белазелков не е награден от президента, но очевидно моралните му принципи допускат да приеме да бъде номиниран от човек, за когото е смятал, че не е достоен за заемания пост.

Интервюто за „Медиапул“ на Борислав Белазелков и последвалите събития, освен, че показват нагледно доколко принципни и морално устойчиви са възгледите му, е ценно и с това, че настоящият кандидат за конституционен съдия на практика оправдава упражняването на натиск над независимите държавни органи, в конкретната ситуация срещу ВСС. „Какво в обществото се случва, без да се упражни натиск? Въпросът е не дали се оказва натиск, а дали натискът е правомерен или не. Дали натискът, който се оказва, е в правилната посока или не. Те какво искат? Да оставим в обществото да се случва каквото ще…“, казва Белазелков, който като върховен съдия по това време би следвало да спазва неутралитет, защото призванието му не е било да упражнява натиск, а да отсъжда – доколко един натиск е правомерен или не.

В същото интервю Белазелков напада и депутатите за избора на членове от парламентарната квота на ВСС: „гласуването на депутатите нямаше нищо общо с представянето на кандидатите.

Един се представи блестящо, но не получи гласове, друг мънка, но беше избран..." Каква ирония си прави съдбата – сега Белазелков очаква подкрепа именно от депутатите, за да влезе в КС за следващите седем години.

Прикритата „комунистическа“ част от професионалната биография на Борислав Белазелков и ясно установените факти, че е готов с лекота да се откаже от публично декларирани позиции, с оглед определени политически и лобистки интереси, недвусмислено показват липсата на така нужния интегритет, който един конституционен съдия би следвало да притежава. Още повече, че според самата Конституция за член на КС следва да се избират юристи с „високи нравствени качества“. Дали Белазелков ги притежава?

Източник: Труд.бг