По време на войната в Босна питат радио Ереван: "Как спят децата в Сребреница?”. Отговорът бил: "Като заклани”. Знаете ли официално кои са най-скъпо платените магистрати и изобщо чиновници в света? Тези блюстители на реда и справедливостта се подвизават в Международния съд на ООН, следват ги и останалите международни арбитри в Хага. Няма лошо в заплатите им. Международният съд е най-висшата съдебна инстанция на световната организация. Дали обаче те си вършат работата? Многопочитаемият съд с 18 срещу 2 гласа реши, че Сърбия няма никаква вина и отговорност за войната в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 г. Както се казва, от кумова срама хората в тогите признаха, че там някъде в някаква си Сребреница имало един акт на геноцид. Но те го изтълкуваха като едва ли не почти единичен случай. Нещастно стечение на обстоятелствата, в което са замесени "сини каски” на същата тази справедлива и всеопрощаваща ООН. Там има забъркани и едни ислямисти, и разни други разузнавания, но да замълчим. Защото според съдийската логика, казусът Сребреница няма никаква пряка връзка със зверската война на етническо прочистване. Тези срамни войни се водеха по старата балканска система всеки срещу всички. Когато се налагаше, сърби колеха мюсюлмани, после хървати, на свой ред кроатите посягаха на босненските мюсюлмани, мюсюлманите и те посягаха на когото дохванат... Дори в Бихач имаше такъв извратен бизнес случай: мюсюлмани бяха съюзници на хърватите в боевете срещу други мюсюлмани. Разровим ли се обаче в Сребреница, ще трябва да преминем през алеята на снайперистите в Сараево, от там през вече позабравения атентат на пазара Къркале, после към косовското село Рачак.... Някои обаче, включително и в Хага, иска да се мълчи за тези неща, защото не всичко там е толкова просто и еднозначно, както го представя пропагандата на воюващите страни. Вярно, всички те се избиваха, изнасилваха и колеха, вярвайки във висшата предопределеност на своята великобалканска държавност, била тя сръбска, хърватска, бошняшка, албанска. Ако трябва да бъдем точни обаче, сърбите бяха първите, които, така да се каже, хвърлиха камъка на войната в Словения, после в Крайна, във Вуковар, в Сараево. Има ли смисъл сега да се търси виновен за цялата тази сеч? Изглежда, ако питате съдиите от ООН, няма. Има престъпление, но няма виновни. Има виновни отделни сръбски политици, съдени-недосъдени, като обозепочившия Слободан Милошевич. За изобщо несъдените като бошнака Алия Изетбегович и хърватина Франьо Туджман въобще не се говори, макар че техните духове победно се носят над Хага. Вярно е, че някакъв си международен трибунал за военните престъпления в бивша Югославия се мъчи известно време да осъди Слобо. Но какво от това? Великият архитект, застъпник и организатор на войните за югославското наследство така си и умря неосъден и неопетнен. Даже се превърна в нов великосръбски национален светец. Сега по неговия славен път върви гладуващият му вицепремиер Войслав Шешел. Най-странното е, че главният прокурор на Хагския трибунал Карла дел Понте също заяви, че е "много доволна" от решението на съседния й съд в Хага. Дел Понте може и да е доволна, че в присъдата Белград е призован да помогне за залавянето на сръбските босненски военно престъпници. Но какво от това? Как ли обаче се чувстват близките на 200 000 загинали от всичките три страни в босненския конфликт? Дали това решение на съда за липса на вина и отговорност ще ги зарадва? Мюсюлманите, разбира се, не са. Сърбите уж са доволни, хърватите си мълчат, защото и те знаят какви са ги вършили. Както се казва, на война добри няма... побеждава оня, който е нанесъл повече беди. Самата дума победа идва от "по-беда”-та нанесена на другия. Но има нещо стряскащо в цялото това международно правосъдие. Нещо, което не затваря страницата на историята с войните за югославското наследство, а само я отлиства, за да отвори нов мегдан за продължаване на кървавия разказ. Вярно е, че народи престъпници няма. Но престъпни идеологии има. Никои в Хага не успя или не посмя да осъди сръбската великодържавна идеология, а точно тя стои зад всички войни от миналия век на Балканите. Великосръбският шовинизъм доведе до кървавия разпад на бивша Югославия. Разбира се, той не беше сам и активно си сътрудничеше с хърватските усташи, бошнашките ислямисти и великоалбанските комбатори от АОК. Всички те заедно са отговорни за касапницата. Но да бяха упоменати и осъдени? Не! И знаете ли защо? Защото процесите в Хага си остават политически. На Запад се надяват, че ако не приковат Сърбия на позорния стълб, тя ще смекчи позицията си за Косово, а националистите в Баня Лука ще прегърнат безрезервно презряното Дейтънско споразумение. Едва ли. Решението само ще подхрани мерака на поредните местни националисти и лъжепатриоти, а тук те никога не липсват. Така че, оневинявайки Сърбия за стореното до 1999 г., съдиите в Хага дават индулгенция на бъдещите местни кърволоци. Днес на всички е удобно да замълчат и да изкарат Милошевич единствено виновен за всичко. Но в своята блестяща финална обвинителна реч американският главен прокурор на Нюрнбергския процес Робърт Джаксън, е потресен от опита на подсъдимите нацисти да прехвърлят еднолично цялата вина върху самоубилия се Хитлер. Затова в края на трибунала през 1946 г. Джаксън, който е съдия от върховния съд на САЩ, заявява: "Ще си позволя за минута да се превърна в адвокат на дявола. Допускам, че Хитлер е главният злодей, но да стоварваме цялата вина единствено върху него е несправедливо от страна на подсъдимите. Вие знаете, че даже държавният глава е също ограничен в своите умствени способности. В количеството часове на денонощие, както и във всичко останало, той е длъжен да се доверява на другите, да бъдат негови очи и уши, за да следят за всичко, което става във великата империя. Той е длъжен да има крака, които да изпълняват поръченията му, ръце, които да изпълняват неговите планове... Именно цивилизацията сега ни показва ясните последици от агресията и престъпленията... Тя ни показва огромната умора и изтощение на ресурсите, разрушение на всичко това, което е прекрасно или полезно за по-голямата част от земния свят и още по-големите възможности на разрушителните сили в бъдеще... Тези подсъдими могат да търсят надежда единствено в надеждата, че международното право в действителност силно изостава от моралните устои на човечеството, че действия, които се явяват престъпления по своята морална същност, трябва да се разглеждат само като беззаконие от правна гледна точка. Ние отхвърляме подобна хипотеза. Цивилизацията търси отговор в действителност ли са омаломощени правните норми, че те са безсилни да се справят с престъпления от такъв размер, извършени от престъпници, заемащи такова високо положение? Тя не очаква от вас да направите войната невъзможна. Тя очаква, че вашите юридически действия ще придадат сила на международното право. Че неговите заповеди и преди всичко неговите санкции ще служат на мира с това, че хората с добра воля от всички страни ще могат да имат "право на съществуване при пълна свобода под сянката на закона”... Те стоят тук, пред този съд, както е стоял оплискания в кръв Глостър пред тялото на убития крал. И той е молел вдовицата, както те ви молят: "Кажи, че аз не съм убил.” А кралицата отговаря: ”Тогава ти кажи, че те не са убити. Но те са убити, убити от теб, гнусен роб...” Да се признаят тези хора за невинни е все едно да се каже, че не е имало война, не е имало убийства, не са вършени престъпления”. 61 години след Нюрнберг днешните съдии в Хага се опитват да ни убедят, че вчера нямаше войни на Балканите, нямаше убити и кръвопролития. Е, имало е някакви жертви и палачи, но личната вина на отделните отговорни във воините за подялба на югославското наследство нямат нищо общо с политиката и поведението на техните държави. Държавите нямат вина. Може би така е по закона, но със сигурност това не е морално. Впрочем преди шест десетилетия та до днес има мастити прависти, които доказват, че Нюрнбергският процес също е бил незаконен от гледна точка на международното право. Донякъде съм съгласен с тях. Да, наистина през 1946-46 г. победителите съдят победените, така че всяка справедливост е в някакви рамки. Но пък съм абсолютно уверен, че присъдите от 1946 г. са напълно морални. Не мога да кажа същото за присъдата на Международния съд на ООН в Хага от 26 февруари 2007 г. Всъщност, присъдата е дотолкова морална, доколкото морални и целесъобразни бяха действията на холандските сини каски в Сребреница. Тогава именно миротворците на ООН сипаха нафтата в автобусите, с които сърбите отлъчиха жените и децата от оставените за разстрел бошнаци. Иво Иванов