Доц. д-р Боян Дуранкев Най-коментираните части на проекта за бюджет 2008 са онези, които се отнасят до икономическия растеж и очертаващото се чувствително повишение на доста от цените. Управляващото трио незабавно подхвана „Одата на радостта“ и ги нарече „висок растеж“ и „нормална инфлация“. Обратно, гласовитият хор на опозицията (парламентарна и извънпарламентарна) на момента ги припозна като „нисък“ (растежа) и „висока“ (инфлацията). Къде ли е истината, особено като се има предвид немаловажното обстоятелство, че солидният обем на проекта го предпазва грижливо от опасността да бъде прочетен и разбран от всекиго, особено от професионален политик. На хартия очакваният ръст на БВП през 2008 г. ще бъде 6,4 на сто, а прогнозната инфлация – 4,5 на сто. Ясно и категорично индексът на продукцията ще изпревари, макар и незначително, индекса на инфлацията. При това при бюджетния излишък през следващата година от 3 на сто от БВП и минимален размер на фискалния резерв от 6,8 млрд. лв.! Очевидно бъдещата благоразумна фискална политика е съобразена с нарастващия негативен баланс по текущата сметка, натиска върху вътрешното търсене вследствие притока на европейски фондове, както и с цикличното развитие на икономиката. Тези факти на всички езици означават само едно – развитие и само развитие. България ще продължи да се доближава сантиметър след сантиметър към бленуваните далечни европейски стандарти на живот. Когато очакваш доброто, винаги се готви за лошото Много е вероятно икономическият растеж да е и по-голям, но може и да е и по-нисък. Това не зависи вече от волята на което и да е правителство, а от инициативата на местния бизнес и международната конюнктура. Икономиката отдавна е предимно в ръцете на частниците. Но това, което коалицията (колкото и други кривини да има) направи за бизнеса, просто може да се нарече с две думи – България направи уникален данъчен дъмпинг в Европа! Ние имаме най-нисък данък печалба и най-нисък (ако се приеме!) ДОД! И това ако не са чудесни условия за бизнеса... Корените на българската инфлация Но това, което тревожи опозицията – сравнително по-високата инфлация, изисква по-солидна, а не елементарна трактовка. Наистина, инфлацията през 2007 г. вероятно ще бъде двуцифрена, а и догодина няма да е по-ниска. От 1998 г. досега няма дори и симптоми за финансова криза на българския пазар, но инфлацията наистина подсказва проблеми. Сегашната българска инфлация обаче има по-особени корени. От една страна, България е вече официален и реален член на ЕС, което означава, че икономиката на страната, а заедно с нея и цените на българските продукти и услуги, ще се настройват към европейските нива. Ако цените на стоките у нас останат под нивото на най-ниските европейски (а те сега са такива!), българският бизнес няма да може да догони рентабилността и възможностите за инвестиции на чуждия бизнес. Този феномен се проявява повсеместно в България – българският бизнес отстъпва, а чуждият настъпва с гигантски крачки. Това хубаво ли е? Добре ли е наистина англичани и германци масово да изкупуват апетитни късове от българските терени по крайбрежието и планините, а обикновеният бизнесмен да има проблеми да си плати даже тока? Добре ли е например румънци и сърби масово да пристигат до първия български град, за да си напазаруват по-евтино? Нима глобализацията трябва да носи облаги само за най-богатите? Българският бизнес инстинктивно усеща, че трябва нещо да направи, а именно да повишава цените и ще ги повишава (докато стоките са продаваеми и цените са под средноевропейските)! Следвайте челния опит на парламента От друга страна, банална истина е че заплатите на наемните работници (най-вече в държавния сектор) са не ниски, а позорно ниски на фона на най-ниските в Съюза. Правителството отдавна е изправено пред дилемата: или да вдига бързо заплатите, или България да се изчисти много, много бързо от младост и висок интелект. Това, че заплатите са ниски, хубаво ли е? Наистина ли на тази земя трябва да останат само стари и (или) елементарни работници (тук не става дума за готвачи, лекари и медицински сестри – и те не са елементарни и ще пресекат границите). Или пък ще се реализира приказната мечта на местния капиталист скръндза да си напазарува евтини работници от Индонезия, но да не вдигне заплатите на работниците си, за да може всеки месец да си сменя автомобила? Затова всяко сегашно правителство трябва да приложи енергични мерки, даже против ценните съвети на МВФ, и да повиши за 2-3 години минималната заплата на към 400-500 евро. Съответно повишените заплати ще рефлектират върху цените, но не чак толкова драстично. (Не като закачка: Парламентът дава „челен опит“ за това как трябва да се вдигат заплатите и пазаруват нови автомобили.) С други думи, от повишението на цените и заплатите не само няма да загубят, но ще спечелят българският капиталист и българският наемен работник. А по-високи цени и по-високи заплати правят и по-пълна хазна! Това може да се нарече не проста инфлация, а присъединителен и необходим катарзис за българската икономика, за да оцелее при новите условия. Разбира се, ще има и губещи. Тези, които разчитат на банкови спестявания в левове, ще загубят при сегашните ниски лихви по вложенията. Но банките (частните) отчитат такива баснословни печалби, че могат да повишат лихвите по левовите депозити, без това да им се отрази пагубно. Ако не го направят, българите ще трансформират левовете си в евро и ще чакат по-добри времена. Малко по-късно левът „ще коригира“ курса си към еврото. На икономически език, най-късно към края на 2010 г. левът вероятно ще девалвира. Проблемът е, че тези очистителни мерки не са по вкуса на никое правителство, особено на сегашното, което търпи значими електорални загуби по изборните фронтове. А както се оказа, има доста мераклии за нови избори, но силни икономически програми и платформи за бъдещето напълно отсъстват. Президентство, правителство и парламент, а заедно с тях и синдикатите, са потънали в гробно мълчание и ритуални артикулации, но мълчат по тези съдбоносни и неотменими въпроси. Пак ли ще трябва да се търсят вносни юпита или Велчев и Василев стигат?